avatar

Три четвърти и малко отгоре

Преди малко един мой много добър приятел ми каза, че заминавал да работи в София от първи август. Много тъжно ми стана... Ама много...

Вчера прочетох една много хубава и мъдра мисъл (обаче толкова неща изчетох, че не запомних в кой блог):
При раздялата една четвърт от тъгата е за този, който заминава, а останалите три четвърти са за този, който остава.
В този случай явно важи с пълна сила.
Досега доста мои приятели са заминавали - кой за чужбина, кой за София... Всеки път е тъжно, и всеки път около мен остават все по-малко хора, които мога да нарека истински приятели. Е, има пощи и icq, но всички добре знаем, че не е същото...
Може би за оставащите е по-тежко, защото те си остават със същото ежедневие около тях и с един приятел по-малко, а заминаващите все пак ги очаква нещо ново, ентусиазиращо и вълнуващо (в повечето случаи, надявам се).
Та тъй де - този моя приятел, казва ми, че ще работи в много голяма софтуерна фирма, и ми дава сайта им да го разгледам. Аз обаче едва успях да му кажа, че съм тотално разбита от новината, която ми е сервирал (защото не ми беше казал нищо за това преди) и през главата ми минаваха мисли, колко ще ми липсва, и как сигурно я го видя веднъж годишно, я не... И как си бяхме говорили, че не иска и няма да заминава за София, пък то....
И докато успея да асимилирам идеята, гадината му с гадина ми изтърсва, че се се майтапел.... Представяте ли си!
А ако знаете как ми олекна и чак ми е щастливо сега :)