Трети март - ден на България в Чикаго
По повод националния празник Трети март, денят е обявен за ден на България в Чикаго. Ето как го отпразнуваха част от българите, живеещи в града на ветровете:
Церемонията по издигане на българския флаг:
Г-жа Ирина Гочева, ръководител на детски ансамбъл "Хорце" и Ансамбъл за български нар. танци "Хоро":
С консула г-н В. Дончев: 
Харесайте ни във Фейсбук :) --- BULGARIAN FOLK DANCE ENSEMBLE
Мила Ела,
Просълзих се, като разглеждах снимките. Да сте живи и здрави всички там, далече от България. Да носите България в сърцето си и да развявате българското знаме гордо и с достойнство. Някак така се получи във времето, че вие представяте много по-истински достойнствата и възможностите на българина, отколкото ние, които сме на мястото си.....Тъжно, но факт, особено в последните 20 години....
Радвам се на вашия празник и ви пожелавам по-чести и още по-весели български празници, които да ви събират и да ви сплотяват.
А ти си страхотен фотограф. Особено снимката с двете знамена, отразени във фасадата на сградата.....Прекрасно е, че поне на твоята снимка двете страни са изравнени, ако изравнените знамена символизират изравнената значимост на страните.:-) И май забелязах знамето на съседите-гърци....И грейналите в червено костюми на фона на унилите гранитни сгради..... Усещането е за жизненост, неукротима, кипяща енергия сред студената, делова, строга и дисциплинирана Америка....
Благодаря, че сподели и ни направи съпричастни на вашата радост, Ела...
Много хубав празник сте си спретнали! Поздрави на презнуващите /със закъснение/
Гале, благодаря за оценката - значи много за мен. Третото знаме е флагът на Чикаго***. И да, контрастът между бетона/стоманата и пъстрите носии е наистина поразителен...
Трудно е да съхраниш идентичността си тук - не защото Америка по някакъв начин се стреми да обезличи и направи всички емигранти колкото се може по-бързо "правоверни американци" - напротив. Не вярвам да има по-толерантна към различността страна - имаме право на свои собствени църкви, безплатно ни се осигурява прекрасна материална база, където да учим езика си, никой не те гледа странно, когато го говориш на улицата, културното ни наследство се радва на нестихващ интерес...
Трудността идва от това, че човек наистина трябва да положи съзнателно усилие да покаже националната си култура и да я съхрани у децата си... не е лесно да караш почти цяла година на 7-дневна работна седмица - 5 обикновени работни/учебни дни, (which are sucking the life out of you), в събота тренировки по нар. танци, в неделя - цял ден българско училище... и от понеделник всичко започва отначало. Може би нямаше да издържим, ако не беше ентусиазмът на децата ни. Е, в началото имаше оплаквания от многото домашно, тежките раници и от това, че в българското училище, ехм, не те смятат за гений a priori...
Но сега виждаме вече смисъла на усилията ни: когато детето ти казва "гордея се, че съм българка" - и то без да си му наливал готови патриотарски фрази и напомпан национализъм в главата...; това ни дава сили да продължим.
***Flag of Chicago
:)
Ела, май българите в чужбина са най-големите националисти.Признай си.Спомняш ли си преди няколко години си обяснявахме тази дума. Голяма обич към Родината - това е национализма.На снимките , които са чудесни и те поздравявам за репортажа, ми стана драго,че България е в сърцата ви.:))))
Момиченцето в гръб към нас, на снимката, е дъщеря ти , нали ?:)))
Да, преди време говорихме за национализма и оттогава мнението ми не се е променило: съвпада с това на Джордж Б. Шоу -- "Патриотизъм е убеждението, че твоята родина е по-висша от другите, защото ти си роден в нея".
Някои българи в чужбина са големи националисти от комплекс за малоценност. Не могат да научат езика, вършат черна работа, и като не се чувстват на мястото си, оплюват всичко, което не е "наше". Ако са в България, ще правят същото (изразено в безумното изказване "обичам Родината си, но мразя държавата") - защото винаги има някой с повече пари, слава и власт, към когото да насочат собствената си неудовлетвореност от живота.
моята гордост от произхода ми е неотменима част от самата мен - съзнавам, че винаги ще има хора, които са поне толкова умни, красиви и добри, колкото мен :))) - това не ме прави по-малко уникална :).
да, това момиченце е Ането :)