avatar

Трева

Mangez sur l'herbe
Dépéchez-vous
Un jour ou l'autre
L'herbe mangera sur vous          (Jacques Prévert – Fatras)

Тези думи на Превер дълго време не ми даваха покой, когато бях на 15. Звучаха зловещо, пагубно.

Яжте над тревата
Не се бавете
Някой ден
Тревата ще яде над вас.

Навяваха ми тягостно чувство, да се говори за смъртта беше неподходящо, неприлично. От позицията на моя млад ум не можех да приема кръговрата на живота и по-точно неизбежният му край. Но въпреки усещането ми за тези думи те останаха в мен. Дълги години. Често си ги спомням, случва се да ги кажа на познати в подходящ момент.
На 2 х 15 гледам на тревата по друг начин. Бях я намразила, сърдех й се за жестокостта.
Днес ми се струва, че знам. Това не е жестокост, а част от вечния цикъл на природата, чрез който съществува всичко около нас. Изразът: „Изяж, за да не бъдеш изяден.” е добре познат. А как звучи: „Изяж, за да бъдеш изяден.”? Тревата е прекрасно късче от заобикалящия ни свят, част от тъкънта на всемира.
Не бива да изпитваме страх от края, ужас от смъртта. Колелото се върти.
Да се възползваме от това, което ни се дава. Да живеем. Отреденото ни време е кратко.