Тотално следене - сега и в трамвая
В началото на месеца трябваше да стартира електронната система за таксуване в градският транспорт в столицата. Това естествено, не се случи - стартира се само продажбата на електронни карти, като всеки желаещ трябва да подаде молба за издаване на такава карта, в която да впише своя адрес по регистрация, ЕГН и друга лична информация. Картата се заплаща, а отделно се зарежда със сума пари. Прочетох в За Града, че при валидиране, апаратът получава информация от картата кой е собственикът и, неговото ЕГН и адрес. Интересно ми е, защо трамваят се нуждае от тази информация. Това бе коментирано преди месеци, като начин да се направи статистика на пътуванията, натовареността на линиите и възможност да се направи оптимизация. За целта вечер данните от валидаторите се синхронизират с централен сървър. Дотук добре, но защо трябва тази информация да бъде обвързана с лични данни? Защо е нужно сървъра да знае ЕГН-тата на хората, които са пътували, часовете на пътуване и тяхната дестинация? Не само това, но сървъра ще знае и къде се е качил въпросния пътник и къде е слязъл. На мен лично това не ми се нрави. Не заради друго, а защото това е още един от многото начини за тотално следене.
Съвсем спокойно тези карти можеха да са безименни, като фонокартите, само че с възможност за зареждане. При изгубване на картата, купуваш нова карта носител и си я зареждаш с импулси. Не е нужно и превозното средство да знае, че Петър Петров се е качил в автобуса - доколкото си мисля, далеч по-важно би било то да знае, че господинът Х си е платил, без значение дали е Петров, Иванов или Георгиев.
Струва ми се странно, а сякаш на никой така и не му направи впечатление обвързването на личните данни с пътуванията в трамвая, фокусът в момента е най-вече върху това, че системата въпреки всичките милиони, изсипани в нея, още не работи.
Какво става със"закона за защита на личните данни"?Кой гарантира правилното съхранение и защита от злоупотреби?
Благодаря SunSearcher!
Аз имам такава карта и след всяко пътуване мога да вляза на сайта на транспортната компания и да видя в колко часа на коя спирка съм била.
Картата ми е поименна, макар на нея самата нищо да не пише, адресът и личните ми данни не излизат никъде. Когато сумата в картата свърши, имам опция да се презареди автоматично от кредиткарта/банкова сметка.
Не мисля, че в случая със софийската система е толкова важно следенето кой къде е ходил, колкото ненужното изнасяне на личните данни.
Имам предложение: на всеки да му се гравира ЕГН-то на челото, ще се спести маса време!!! Щото ако просто си окачваме табелки с ЕГН-тата, някой може да си я изгуби, забрави тая табелка... а така - хем сигурно, хем модерно: tatoo.
Галя, не знам каква точно е идеята в България, но с моята карта например ми се е случвало да плащам освен за себе си и за човека, който е с мен (но няма точно пари да сложи в автоматичното устройство). Просто ме таксуват 2 пъти. По тази логика мога да дам картата си на когото и да било - приятел или роднина, накрая сметката винаги идва при мен. Точно защото картата е поименна и е свързана с моята кредитна карта. Но може да я ползва всеки, на когото имам доверие.
А ако ми я откраднат, мога веднага да я блокирам.
А Тери е абсолютно прав, че на трамвая или автобуса не му е нужно нито ЕГН-то ми, нито адресът ми.
В Гърция се накефих. В Атина специално, за другаде незнам как е. Там системата е по- яка. Купуваш си хартиено билетче. Струва 0.80 евро цента. И важи час и 30 минути (маркира се с валидатор) за всички възможни пътуващи градски линии и транспорти. И метро и електрико (като метрото, само дето се движи и над земята и под нея...) си имат, ебати кефа, нема задръстване нема нищо. Пътуваш си като пич. И за автобусите важи.. абе кеф.
Електронните карти на граждани по редовна тарифа ще се издават и зареждат след попълването на заявление по образец в бюрата за абонаментни карти на транспортната компания, а тези с преференциални цени, освен вътрешната персонификация, която се съдържа в паметта на картата - три имена, ЕГН, постоянен адрес, ще имат външна с отпечатани три имена, снимка и вид на ползваната преференция.
Между другото, сега се сетих как пътувахме из Солун с такива билетчета, и така и не си ги валидирахме, защото идея си нямахме какво трябва да направим. Но нямаше никакъв проблем. Сега разбирам каква била идеята :)
Имам предложение: на всеки да му се гравира ЕГН-то на челото, ще се спести маса време!!! Щото ако просто си окачваме табелки с ЕГН-тата, някой може да си я изгуби, забрави тая табелка... а така - хем сигурно, хем модерно: tatoo.
е тука ще ви шашна, щото реално няма съдебен казус по въпроса с фактурата и ЕГН-то, новата редакция на закона за данък върху добавената стойност въведе нечувана практика, наложи изисквания към документа, наречен фактура, които изисквания са по строги отколкото изискванията към първичните счетоводни документи съгласно закона за счетоводството.
Накратко - всяка продажба трябва да се документира. Начините са 2: фактура или касова бележка и/или банково извлечение. Законът за счетоводството не изисква ЕГН, законът за ДДС, обаче казва, че ЕГН се изисква, като препраща към един данъчен кодекс, в който е описано, че заданъчни цели идентификацията се извършва чрез БУЛСТАТ или ЕГН.
Та, изисквайки фактура, вие волю неволю ставате субект на данъчното право и требе да кажете вълшебните думички. Ако не ги кажете - наказание няма за вас. Наказание за продавача, според мен пак няма.
Проблем?!? Някои колеги казват, че има.Аз казвам, че няма. Но -смятам, че сте длъжни да си рецитирате 10 цифри, ако на стената въпросния продавач е залепил удостоверението си администратор на лични данни, иначе му казвате - девет девятки ми е ЕГН-то и да си гледа работата.
И тъй като едва ли някой си е окичил въпросното удостоверение (ако изобщо го има)- му казвате пиши девет девятки и в счетоводството нема да има проблем (това е служебен идентификационен код, означаващ - чуждестранно лице) Та ...