Този град, в който не съм роден

Бях решил да не го пиша, понеже си помислих, че щом се изгуби веднъж, значитова му е съдбата, но това може да означава и че би трябвало да го напишапо-добре, нали?

Няма да се повтарям със себе си, а ще доразвия идеята от там, където яизгубих. Който иска да прочете предисторията може да го направи http://bglog.net/node/1681#comment(надявам се някой да ми подскаже как се слагат линкове, които изглеждат катообикновен текст :))

Та градчето Мерзебург е едно китно градче с население по-малко отнай-малкия квартал в София, но една доста прилична площ (сравнена снаселението). Предишните Еразмуси (така се наричаме тези дето ни пращат тук за3-10 месеца на специализация) обикновено гледаха градчето  с насмешка и неприязън. Изказвания от рода на "Тъпо село", "Скука" и тям подобни бяха най-честите изказвания. Нормално. Налисме българи и трябва да се оплакваме. Ако попитате един от тях (предишните),какво има в Мерзебург,  би ви казал: "Замък, катедрала, църква и няколко магазинчета". Няма смисъл пак да цитирамБочаров, защото сами ще се досетите :) Оказа се, че църквите са доста повече идоста интересни. Дори имах щастието да присъствам на една петъчна служба. Ебеше на немски, но за тези работи не трябват думи, зашото ако не можеш да гопочувстваш, то и на български да ти го кажат – все тая.

Хубаво е когато човек излезне за малко извън родината си. Приказката за "Грозното патенце" е актуална не само заради метаморфозата, ами и зарадичувтвата на патенцето към стопанския двор (помните нали) И така стигнахме дооще нещо, което пропуснах. Естествено, че всеки запитан за Мерзе първоотговаря: "Езеро с патки и лебеди". Ех, как съм си мечтал в Дружбенското езерода има патки и лебеди. То май имаше, но мургавите ни събратя, които живеят дотова езеро се опитваха да ги кльопат и ако не се лъжа Отецът на едната църкватрябваше да ги спасява нанякъде. Тук за радост на тези животинки, никой не гизакача и те живеят спокойно като едно цяло в магията на спокойствието, нареченаИзтока (Бивша Източна Германия). Дойдох тук на 01.11.04 и мах възможност дапроследя едно поколение порастнали лебеди. Сега има нови. Наистина сагрознички. Приличат на мършави, проскубани сивкави патки, но майките им и татковцитеим си ги обичат такива. В същото време имах невероятното удоволствие да видямалки патенца. Ами точно като по филмчетата (сещам се за Том и Джери) – мамапатка води малките патенца и ако не е самотна майка, татко паток плава вариергард. Идилията е пълна. Удоволствието е неописуемо и единствения начин дасе разбере напълно е да се изживее. Нека да е тъпо село, ама си има патки илебеди.

Моите първи тукашни приятели ми разказваха как са пътували стотицикилометри в Германия, за да видат някое невзрачно замъче, което било добререкламирано, а никога не били обръщали внимание какво имат точно под носа. Щесе постарая да не се повтарям за замъка, но трябва да спомена, че е наистинаневероятен. Всяка година има Фест на Замъка (MerseburgSchlossfest), който представлява един невероятен парад. Сякаш цялата история наМерзебург и околията минава пред очите ти на живо. Наистина тогава съжалих, чене съм учил немски, когато е трябвало, защото почти нищо не разбрах от дикторана парада. Тук това май е нещо нормално, защото в съседното градче Куерфурт (Quefurt) което заедно с мерзебург образуват една местна единица(Мерзебург-Куерфурт, нещо като община предполагам) има пособен парад. Следпарада остана нещо, което ако го побългарим можем да го сведем до огромен съборплюс не толкова огромен бирфест. На този т.нар. събор бяха отново героите отпарада, само че този път на своите сергии, демонстрирайки своите занаяти(каквито се сетите – сечене на монети, плетене на ризници, ковачество,пекарство и всичко, което хората са правели в онези славни рицарски времена).

Още по темата

Моят град и аз... BgLOG.net · 06.08.2005 · acecoke ...е писано потемата, затова ще си позволя да споделя впечатленията и от единдруг град, за който мога да кажа спокойно че тези месеци го чувствамнаистина като моят град.И така.... В Централна Европа, ако не селъжа има една доста интересна държава, която някои хора определя... Лебеди и грозни патки BgLOG.net · 23.10.2007 · kekla ...малко. Той отдавна бе престанал да й се усмихва и все гледаше навън към грозните патета, който наричаше лебеди.Именно тук бе грозното.. тези патета нямаше да станат лебеди, колкото и той да го очакваше във всеки един миг.Явно бе разбрал, че Лебедът спящ до скоро до него... БГ Мерзе BgLOG.net · 07.08.2005 · acecoke Това са мойте приятели от Мерзебург. Почти всички са българи, но има и някои т. нар. другоземци (от БГ пойн ъф вю, де :)))

Мисля, че по доста параграфи си приличаме с немците. По много неща сераъличаваме, но също така се допълваме. Българите са много обичани в групата,откоято съм част и аз за момента и на нашия любим професор му е доста мъчно, чеот септември БГ присъствието се прекратява в неговата група.... Мактуб бихаказали арабите.

Ако някой се чуди, защо в изграждането на БГ демокрацията няма немски именанай-логичния отговор, който би получил е, че всички са били ангажирани визграждането на демокрацията на Изтока. Наистина много е направено по въпроса.Нчкой беше казал, че демокрацията се гради и се заслужава, но също така е катохляба и трябва да се пече всеки ден (ако не се лъжа последното е на РадойРалин). Защо пиша това? Ами може да е едно невероятно местенце, за живеене(Мерзебург) но е населен предимно с... немци :) За да добием пълна представа за градчето би билодобре да разберем и какви "мислещи" индивиди го населяват. Всеки човек, койтоне познава немци би казал за тях "Студени, скучни, дебели и т.н." В последновреме ми прави впечатление, че повечето от нас оценяват нещата по дефолт като "грешни", ако не се вместват в рамките на собствения ни мироглед, защото това енай-лесно. Но също така повечето от нас знаят, че няма хубаво нещо, което да елесно, нали? Същото е с немците – ние слушаме чалга и играем кючеци, а те седятна масата, говорят си и играят странни игри от типа на Монополи. Странно, нали.Спокойно, нашето поведение също е странно за тях. Просто всяка една култура сезабавлява по свой си начин. Не на това обаче исках да наблегна. И не затовазапочнах с демокрацията. Та стигнахме до т. нар. студ. Може би на всеки един отнас му се е случвало да му нарушат личната свобода, личното пространство илипросто някой да му се подиграва за нещо. Свободата, мили приятели, също е катохляба. Но както хлябът може да те засити, така може и да те задави, ако невнимаваш как дъвчеш. Тук въпросът е решен по доста радикален метод – незаговаряй и не докосвай непознати. Просто нали. Когато всеки го спазва сеполучава че може секси момиченце по къса поличка и потниче да мине 2 през нощтапрез парка без да се притеснява, че ще и се случи нещо повече от нормалното. Сдруги думи не бих определил хората като студени. Те просто са спокойни.Повечето от тях си знаят мястото и не се бъркат в работата и живота на другия.Тук няма дори кавалерстване, защото мъжът и жената са равни. Може да видитемомче, което изкачва стълби, а приятелката му си носи колелото по тези стълби итова е напълно нормално. Не се бъркаш в живота дори на собственото си дете. Давидиш детенце да се търкаля из прахоляка, а майка му на 2 метра от него да нему обръща внимание е напълно нормална гледка тук. Има и логично обяснение натова "ненормално" на пръв поглед поведение, но не му е мястото.

Искрено се надявам малко или много да сте добили представа за този град, вкойто не съм роден и в който наистина има какво да се случи. Човек трябва датърси щастието си и да му даде шанс. Защото и мойто село, дето баба ми е родомот там (<300 души) може да се нарече "Тъпо село", но аз си го обичам и много ми липсва.Първото място, което ще посетя като се върна септември в България е селоГълъбник, обл. Перник (за съжаление няма сайт) Но пък това ме накланя на еднаидейка... май се сещате каква :)