Тогава имаше РОДИНА...
Преди няколко дни видях по телевизията една 82-годишна жена и се загледах, защото тя
разказваше за мотива си на 17 години да участва във Втората световна
война. Основния и' мотив беше: " Тогава имаше Родина." След тези думи се
запитах:"Защо днес няма Родина?" "Къде отиде нашата Родина?" Защо на
хората им изчезна от съзнанието понятието за РОДИНА и остана само лошата
държава-мащеха, която прокуди най-работоспособните си чеда по целия
свят? Толкова много години България беше кръстопът, където спираха
стотици народи, а дойде време нашият народ да се върне към номадския си
живот и да тръгне да търси други земи, за да преживее в нашето време.
Ето такива мисли ме нападнаха, а сигурно и вас ще ви нападнат.

Коприна, защо не си си пила хапчетта. А може би си объркала хапчетата.
Един от най-хубавите въпроси, които съм срещал. Ще отговоря, когато имам време. Или когато стане време за война.
По време на война според мен за Родина говорят политиците и военните. Обикновенният човек защитава себе си и по-точно свободата си /всеки защитавайки собствената си свобода защитава и Родината като цяло/, защитава майка си и баща си, защитава синовете и дъщерите си, защитава ЦЕННОСТИТЕ, които изповядва.
Но помисли си, какви симптоми би развил човек от уредена, нормална държава (например немец, белгиец, французин, англичанин, американец....) попаднал в българска действителност и какви последствия би имало пребиваването му у нас върху психиката му, ако е поставен при равни условия със средностатистически българин:)))