Това съм аз:)

Коя съм аз?

А знаете ли, че повечето хора не се интересуват кой сте вие в действителност, в частност коя съм аз? Запитах се защо е така, едва ли аз или ти сме толкова ужасяващо страшни, че да не искат да ни познават. Отговора ми дойде от самосебе си и като че ли по-скоро ми се стовари: Хората се страхуват от истинските неща. Страхуват се от тях. Страхуваме се да погледнем света около нас без розовите си очила. Веднага си спечелих противници с това свое изказване.

Колко пъти сами затваряме очите си за качествата на хората около нас, които не ни харесват? Също както ги затваряме за нещастията. А истината е, че трябва да приемем хората такива, каквито са. Замисляли ли сте се, че харесваме хората не заради добрите им качества,а заради така нареченити им недостатъци,колкото и противоречиво на всяка логика да звучи? Че нали ако не бяха именно тези недостатъци, този човек, когото обичаме няма да е този, в когото сме се влюбили? Как бих могла да бъда писател, ако не бях разбрала, че не съм добър художник?

Недостатъците ми са ме направили такава каквато съм. Например някога пушех. Аз определям това като недостатък. Именно той,а не мнението на околните ме направи непушачка. Другите примери оставям на въображението ви. Ще откриете много такива. Казвам, нека превърнем недостатъците си в предимства.

Приятно ми е да ви се представя. Това съм аз:

Колкото и да ми се иска да кажа, че съм на 23 истината е,че след месец ставам на 24. Остарявам ли? Едва ли. Още ми дават 19, а и тази година отново , 5-та поред ще празнувам 19-я си рожден ден.

Аз съм тази, която ви се усмихва разминавайки се с вас по улицата, а вие се чудите какво ли ми има. Аз съм тази, коя понякога не устоява на желанието и освен усмивката ще ви поздрави, карайки ви да се чудите съвсем. Това е в добрите ми дни.

Имам и други,в които вървя с наведена глава,намръщена и неогледно облечена.

Аз съм пълничкото момиче, което вие бихте подминали, ако нямаше онези умопомрачителни гърди, след които се обърнахте.

Аз съм тази,която упорито трвърди, че не вярва в Любовта, а я търси като под вола теле.

Аз съм тази, която иска да научи колкото се може повече, да си намери работа,която да я удоволетворява и.. някой, който да я чака вкъщи, когато се прибира.

Аз съм тази, която все още вярва,че въпреки всичко мечтите й ще се сбъднат.

Аз съм тази, на която сте споделили,че обичате дъжда и която ще ви изкара в най-голямата буря за сезона, за да сподели любовта ви към тази климатична проява. Или ако не се очертават дъждовни дни ще ви залее с чаша/кофа (всичко зависи от това, колко може да понесете) вода, пресъздавайки импровизирано дъжд.

Аз съм и тази, която необяснимо за вас проспива 16 часа от денонощието, просто така, между другото.

Аз съм тази, която ако усети вашето неудобрение ще се разплаче.

Аз съм... на всяка манджа мердуия, човекът, който винаги има мнение и си го дава без значение дали му го искат.

Аз съм доста вулгарна на моменти, ако има какво да го провокира... и твърде често не само в леглото.

Аз не съм принцеса, но съм изморена от принцове и си търся жаба.

Аз съм тази, която се страхува да признае пред себе си, че има чувства към вас, но ви го заявява директно и в прав текст без да се замисли.

Аз съм тази, която обича подреденото и да подрежда, но просто често и липсва вдъхновение да го направи.

Аз съм тази, която би обърнала всичките ви думи против вас и би изглеждала невинно като ангел, нищо че е малък дявол. Но ако това се случи, значи сте го предизвикали, затова си носете последтвията и не се оплаквайте.

Толкова съм откровена, че ако не сте готови да чуете мнението ми, което е възможно да не ви хареса, хич не ми го искайте. Всъщност аз така или иначе ще си го дам. Пригответе се.

Злопаметна съм, но и прощавам. Проблемът е, че не забравям.

Не съм лош човек. Даже като се чета, съм готова да си се взема вкъщи. Как да устоиш на такова чаровно (да не забравяме и скормността) създание?