BgLOG.net 25.03.2009 FirstName 410 прочитания

Това е заглавие на публикацията написано тук

Има една много хубава песен - "Walking in my shoes". Напоследък я слушам доста често.

Аз вече почти съм убеден, че съм луд. През целия си живот не съм можел да понасям хората,но напоследък положението твърде много се влоши. Никога не съм имал приятели.

Имам само един - той е пичага. Адски трудно ми е да се говоря с когото и да е било.

Полудявам като почнат да ми говорят глупости от сорта на "как си", "какво правиш","как ти се отразява кризата", "как е този, как е онзи". Не ми дреме как са. Оня денс скъсах с приятелката си, с която бях 2 години, защото установих, че тя е като всички останали.

НЕ ми липсва. Май никога не съм я обичал. Търпях я. Може би защото бях дълго време болен. Съжалявам за това, което се получи.

Между временно срещнах един човек....

Реклама

Коментари

Shogun
Shogun преди 17 години и 1 месец
Здравей, добре дошъл. След като казваш, че си изпаднал в положение, значи не си доволен. От друга страна, си направил това, което си искал: ти си скъсал с приятелката си, а не тя с теб. Ти не държиш контакт с други хора, които вероятно ти се виждат повърхностни. Би трябвало да се чувстваш удовлетворен. А ако не е така, значи това, което си направил, не е било нещото, което наистина искаш.

Според мен, това е най-добрият тест във всички случаи на живота, дали си постъпил правилно: ако ти олекне, след като направиш нещо, значи е било правилно.


DianaIlieva
DianaIlieva преди 17 години и 1 месец
Здравейте, аз също много обичам Depeche mode. Но не прекалено  - не повече от два часа.:) Какво значи всъщност определението "луд"? Хора без приятели - колкото искаш. Не мисля, че се оплаквате от положението, по- скоро търсите начин да го промените, защото не го харесвате. А всъщност - какво точно не харесвате?
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 17 години и 1 месец

“През целия си живот не съм можел да понасям хората,но напоследък положението твърде много се влоши. Никога не съм имал приятели.”

Мисля, че отчасти тук се крие отговорът на въпроса, защо нямаш приятели... Щом ти не понасяш хората...как искаш те да те понасят...и очакваш това от тях... Според мен човек най-напред трябва да изясни нещата за самия себе си...и тогава да търси причината в останалите...Имам предвид да си изясни целите, които си е поставил пред себе си...и това какъв иска да бъде, защото ние израстваме(помъдряваме), развиваме се като душевност през целия си живот...Ако търсим контакти ( от които ти се оплакваш...или по-точно, че не са на нужното ниво ) би следвало да направим така ( да станем такива), че първо ние да си се харесваме( обичаме), а след това евентуално да чакаме някой друг да ни хареса (като душевност, интелект, темперамент...и т.н. Освен това всеки човек може да подбира контактите си (т.е. с какви хора иака да общува (дали вечно мрънкащи и оплакващи се...или други... )

И тук се сещам за две тривиални, но верни поговорки : „ Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.” И „ С какъвто се събереш...такъв ставаш. „ (като тук правя уточнение, че по-силният характер надделява ).

„Тя поне ме търпеше ”...:-))) Означава ли това, че си нетърпим...:-)))  Отговорите на всички въпроси са в самия теб .:-)) Това, което търсиш у отсрешния човек (приятел или любима) най-напред трябва да го носиш у самия себе си. С поздрав ! Дано не съм ти се сторила груба.:-) Не съм психолог...просто изказах моето лично мнение ( което може да не смяташ за вярно ). :-)

FirstName
FirstName преди 17 години и 1 месец
Е аз не се оплаквам. Просто констатирам. Едва ли аз ще се променя, още по-малко другите :)
FirstName
FirstName преди 17 години и 1 месец
Не звучиш назидателно. Всичко е възможно по принцип. Виж сега не съм седнал да се депресирам, просто реших да си направя блог. Нали са затова - да споделяме личните си чувства и емоции хаха :)    
zefira
zefira преди 17 години и 1 месец
   Отлично разбирам автора. И въпреки че аз успявам да "понасям" хората, те все пак ме избягват...Напоследък. Сякаш съм някаква чумава. Това с избягването се наложи през последната година. Лошото е, че нямам отговор за причината. Понякога ми се струва, че всичко случващо ми се аз сама си го причинявам, като издигам невидима стена между мен и останалите, повечето от тях. И това е, което не мога да си обясня. Защо държа на дистанция хората от себе си. Правя го някак инстинктивно, сякаш срещу мен стои враг. Друг път, когато реша да се отворя за света, той пак не иска да ме възприеме. Единствено онези, които ме познават, разбират и знаят, че аз не съм някаква странница, че просто съм си такава. И все пак, не винаги разбирам отношението на хората към мен. Случвало ли ви се е да ви избягват без видима причина? Има ли някой, който знае отговора? И макар че причината не е общовалидна, може би има допирни точки. 
DianaIlieva
DianaIlieva преди 17 години и 1 месец
Скоро водих дълъг разговор на тая тема. Та моето мнение най-общо е, че обществото като цяло не приема и отхвърля различните. Т.е. ако аз мисля нестандартно, изразявам се твърде категорично или твърде метафорично, обществото ще се отдръпне. Обществото обича средните положения, компромисите и се страхува от крайностите. Прави го за самозащита, рефлективно. Но да бъдеш различен, категоричен или метафоричен не означава да бъдеш лош или луд. Та за това попитах какво се има предвид, в какво според вас се състои проблема. Зефира, отговори винаги има. Важното е да искате достатъчно силно да ги намерите.
FirstName
FirstName преди 17 години и 1 месец
Проблема си е лично в мен.
FirstName
FirstName преди 17 години и 1 месец
А и в крайна сметка понякога не хубаво да се търсят отговорите :)
kotka_sharena
kotka_sharena преди 17 години и 1 месец
Не е хубаво да се търсят отговори, разбира се. Лошо, много лошо е да те търсят отговори. Вземат, че не ти харесат... Мъка.

Признавам, че е много лесно да се оплакваш. Познато ми е, защото и аз съм имала такива моменти. Но винаги се изправям. Пробвай. Може пък да ти хареса.