Тишината

Отърсвам се от всяка една частица реалност и се потапям в океана от сънища,спомени и отделни мигове.Търся тишината.Понякога тя е бяла и недокосната,понякога тежка като тъмна безлунна нощ.Но винаги е дълбоко усещане за моите изживявания и трепети.В мислите си съм свободна ,а пътя пред мен е миражен,сякаш е без начало и непретежаващ край.Лъчите на слънцето си играят с косите ми,а пръстите ми неловко се опитват да ги уловят ,но как би могло да уловисш думите в тишината?Тичам боса под летния дъжд , в душата ми е светло и чисто,устремена съм към дъгата.Как бих могла да обесня усещането .То е в тишината,а тя е осмия цвят на дъгата. Чувам как тишината говори-понякога нежно,понякога с гняв.Отваря врати на отдавна забравени мисли и чувства, обвити в страх.Единствен звука на тишината в душата ми крещи.Напомня ми за минали грешки и неправилни избори,напомня ми че тишината не е само цвят и светлина.Тя е и тежка безлунна нощ.Затварям очи.Тялото ми остава в реалноста.Тихо спокойствие обгръща мислите ми.Тишинта докосва душата ми.Пътувам по своите бъдещи пътища и дълбоко в мен се ражда усещането за увереност и равновесие.Тищината ме преражда.Понякога ви обичам,понякога не.Няма думи,които да обеснят емоциите ми.Те са в моите очи ,в моето тежко безразличие.Моето мълчание е многоцветната тишина.Чувате лия ?