Тишина
Тихо е, когато размишлявам.
Тихо е, когато във очите ти се вглеждам.
Тихо е - като заспало бебе.
Тих е върхът, шуми единствено реката.
Тишина - ти си музиката на душата.
Тихо е, когато размишлявам.
Тихо е, когато във очите ти се вглеждам.
Тихо е - като заспало бебе.
Тих е върхът, шуми единствено реката.
Тишина - ти си музиката на душата.
СТУДЕНО Е ! (на брат ми)
Студено е! дали навън или в душата?
Студено е! не топлят въглените, тихо е!
Часовникът е спрял, замислен в безвремието,
дали е жив или умрял, дочува се стенание?
Разбираш, няма го - Човекът,
но тук Душата е,
на заледено клонче, кацнала в реалността,
и, после, завинаги отлитнала,
отдадена на Вечността!
Сбогом!
Далето, и аз съм почитател на тишината, особено след данданията, която ни заобикаля по цял ден.
Професоре, и аз съм изгубила брат, мисля, че те разбирам. Стихотворението е прекрасно.
rosesunrise65, страхотна песен - на мен малко повече ми хареса второто, по-късно изпълнение. Красота!
Манка, наистина е повече любов, представям си обаче една тишина и се плискат само морските вълни... тук-там някоя чайка се чуе...
Дори не знам какво е тишината -
светът ми е изпълнен с тежки звуци :
привечер плаче вятърът в листата,
потракват полуделите капчуци...
Дори не знам къде е тишината -
и затова я търся надълбоко:
в най- тъмните копнежи на гората,
след бурята - в небето светлооко...
Тишината... е градината, в която понякога изникват подивелите ми и объркани мисли, които трудно опитомявам... и с които се самонаранявам...
Тишината... е и онова невероятно блаженство... в което изплуват и ме галят моите прекрасни спомени...
Тишината... в нея се раждат и моите най-красиви мечти...
Тишината... понякога звучи с невероятната мелодия на най-съкровените пориви на душата ми, до които никой не се е докосвал...
Тишината... винаги е готова да ме помилва всеотдайно...
Тишината... всъщност я обичам...
" Дори не знам къде е тишината -
и затова я търся надълбоко:..."
Красив и съкровен поглед към тишината в стих...:-) Поздрави!
Сега...
Страхувам се от тишината,
жадувам глъч и смях,
да влизат хора през вратата,
да опозная що е грях!
А после, след години,
ще искам тишина,
когато животът си отмине-
да бъде тишина и светлина!
Професоре, твоята гледна точка е различна: глъчката е живот, а тишината - нещо различно. :) Интересно!
rosesunrise, много хубаво клипче. Чудя се как ли ще се преведе заглавието: може би не буквално, а по-скоро по смисъл "Звуци от мълчанието в дивата природа".