Тиранията на търговеца

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!