Тестостеронни връзки
Днес София изглеждаше като извадена от коледна картичка, един от редките случаи, в който забравям, че улицата ни е разбита, че съседите мрънкат за парното и че едно кафе струва 1.20, не днес беше един от онези вълшебни дни, в които съм настроена положително, а край главата ми пърхат коледни играчки, подаръци и еленчета (поне метафорично).
Цялата тази коледност обаче беше грубо изтикана с лакти, след интерсният диалог, който чух. Беше проведен от две изрусени създания, които поне видимо се различаваха само по възраст и степени на изрусяване. На около 17 (+ грим, 25), двете обсъждаха вечната новогодишна тема. Интересът ми обаче беше привлечен обаче от следните думи "И ти с кой ще празнуваш?", "Ами не знам, Мишо иска да сме заедно, но Иво също ще иска. А нали знаеш какво ще стане, ако Мишо разбере, че ходя с Иво?", "Е, защо ходиш и с двмата?", "Защото Мишо не ми разрешава да скъсаме".
честно казано, първата ми мисъл беше "Нищо ново, поредната "лична" драма, мацката мами и двмата".
Само че после се замислих, от кога станаха нормални полигамните връзки? Нима вече един мъж/момче, не е достатъчен? Явно не, ако трябва да се вярва на статистиката. Само че гадната циничка в мен тихичко изтъкна причината, а тя е проста и ясна - парите. Не казвам нищо лошо за партите, те са жизнено важни, ала откакто започнаха да се месят във връзките взеха да ми стават малко антипатични.
Парите са си вечният проблем, така че тях няма да ги бистря, повече впечатление ми направи "насилствената" връзка с "Мишо" и някак възхитеният глас, като обясняваше за мачовската му постъпка. Дали не се завръщаме към каменнтата ера, обаче с един модерен Уг, с мобилен телефон и пещера, побираща джакузи? Къде изчезнаха суфражетките, които настояваха за равни права? Къде се загубиха онези жени, които държаха на независимостта си? Дали не се превръщаме в едни домакини, скрити обаче зад миялната и автоматичната печка?
Защо във време, в което сме материално осигурени, ние търсим първобитното и мъжкарското? Нима сме до такава степен преситени от внимание, любезност и интерес към нашите свели личности? Все по-често се скриваме зад извинения от типа "всички така правят" и "ами, така е по-добре, наистина!", да не взимаме сами решения, да взимаме всичко наготово, не е ли някак твърде... безсмислено?
Защо днес на дневна светлина се завърнаха създания, които ползват думата "браточка" вместо запетайка? Защо "интелигентен" стана синоним на "задръстен" и защо въпросът, "колко изкарва?", се намести след "и как се казва новият?"? Защо момичета започнахме да отбягваме мъже, които не са склонни да счупят главата на усмихналият се към нас келнер или загледалият се нас случаен непознат на улицата (след като ние старателно сме се гримирали, натикали в красиви и скъпи дрешки, и подчертано сме се стараели да привлечем внимание), а предпочитата да се усмихнат с леко доволство"тя е моя"?
Дали не е едно лутане между личното щастие и общественото мнение, един опит да се уцели златната среда? Или е елементарно нагаждачесто и самоцел? Желание да се изфукаме, ала не с нещо уникално, а напротив?
Или просто "мачото" се превърна в моден аксесоар за съвременната жена? Един вид, всяка да си има своят "Конан" или "Тарзан", които да развежда на каишка?
след толкова въпроси, които задаваш (риторично), ти какво мислиш? Би ли била с някой беден, идеалист, който вечно няма пари за кафе, който няма жилище, живее все още по приятели, който се е отдал на идеалите си, но неможе да ти купи едно цвете, а какво остава да нахрани децата ви... Ако имате такива.
Трябва ли един мъж да има переспективи - добра работа (пари) или да е известен. А ако е добър музикант да участва в шоу и т.н.
Да е водещ на музикално предаване (DJ) - не?
Ти би ли била с някой, просто защото е красив и начетен?
Красотата е временна, а прочетените книги... Това е безмислено да го коментирам.
С други думи за мен отговора е НЕ!!!
Не няма.
Просто е така.
Знам го много добре.
И то от личен опит.
Да вярно преди момичетата ни харесваха, защото ходихме смъкнати, карахме скейт, пушехме и пиехме, купоните и т.н. (преди 10 год.... лелеееее).
Но сега не е така.
Сега когато се окаже, че работя в БАН (250 лв.) и внезапно се прибирам от клуба сам :) Нямаш кола??? Телефонати не е за 800 лв.??? Ужас!
Така е. Даже не говоря за мачото, защото класическия мачо от доста време е умрял. Сега го има човека с парите без значение дали е 100 кг или 45... Това вече няма значение (умствения багаж отдавна няма значение), сега мъжа се измерва по теглото на банковата му сметка.
Ванката ме провокира просто...
Ще се пробвам да обобщя изводите до които стигнах с негова помощ...
Двете крайности не са ми приемливи. В смисъл: от една страна съзнавам колко е важно да бъда финансово осигурена и прочие; но от друга ме дразни факта, че пръв и понякога единствен критерий за избор на партньор са парите.... Като се замисля обаче всичко към което се стремя е финансова и/или емоционална стабиност...
"Memento mori!"
Не знам, Ванка! Не питай мен! Аз съм от тия с "назадничевото" мислене...
"Memento mori!"
всички трябва да се слагат под един знаменател. Има много момичета, които биха те харесали заради това, което си. Въпррсът е ти дали ще ги харесаш за това, което са. Нещата винаги са били взаимно-обуславящи се. Тази страст жената в БГ днес да изглежда като кльощаво тъпо 13-годишно момченце, но с големи цици взе че даде резултат. Франкенщайнките са налице, щъкат гордо из бутиците и търсят спонсори.
Не мисля, че за мен лично някога изобщо е била важна банковата сметка. Важен е потенциалът. Защото можем да се сетим за стотици хора, които са се изхранвали с работа като сервитьорчета, докато работят здраво за измъкване от калта.
За жалост много мъже (а също и жени) или нямат потенциал или не съумяват да го използват. А и за да се успее в дългосрочен план определено трябва да стои до теб умен и стабилен човек. И да няма задължително най-широките рамене или най-твърдите цици...
Мисля, че късметът отива при всеки. За кратко. И ако се проиграе - човек ще си лежи на идеята, че всички са еднакви....А това не е така.
Това за потенциала ми харесва и те подкрепям по въпроса! Важно е до къде ще можеш да стигнеш, а не къде си сега...
Аз май това се пробвах да обясня на Ванката, ама май не успях...
"Memento mori!"
Днес много жени сами се осигуряват и сами гледат децата си и едва ли биха стигнали до това, което са, ако ги вълнуваха нечии чужди пари. Търсим сигурност, но не финансова (е, това не означава, че търсим лентяй и паразит). Търсим емоционална сигурност. А това, че Вие гледате на жените като заплаха за банковата си сметка е Ваш проблем. По този начин може да прогоните от живота си много стойностен човек, а това, че се отнасяте с него, като част от личното си имущество е доказателство, че не го заслужавате.
сте си виновни, че връзвате на жени, които искат парите Ви. Ако вместо с долната си глава в такъв момент, погледнете на ситуацията като външен наблюдател, веднага можете да разпознаете, кой с каква цел Ви налита. Същото се отнася и за жените.
да имам деца от мъж, когото няма да обичам, а ще съм се омъжила за него по сметка. Къде отива духовността! Хората днес са материалисти и въпреки, че може би това е начинът да се оцелее, аз ще продължавам да тврдя, че не парите правят хората и връзките, а духовната връзка, която стои помежду им. Не красотата и умът са до време - парите са до време. Една старост също може да бъде красива. Вярно, че вече я няма опънатата кожа, но човекът си е същият и той ще е красив до тогава, докато сам не решиш да приемеш, че е грозен. Не може човек, който си обичал 30 години и си съжителствал с него, и си го обичал изведнъж да стане грозен. Грозен е, защото си затворил пътя към себе си, грозен е защото вече не виждаш себе си в очите му, а виждаш болката, която си му причинил, грозен е, защото виждаш истината за себе си в него, а тя боли. Погледът на любимият ти човек е отражение на твоята душа. Ако светът ти е крив, този човек за теб ще е грозен, ако светът ти е в хармония и човекът до теб ще бъде най-красивото създание, въпреки че вече е покрито с бръчки, а тялото му по биологични причини изглежда по друг начин. Човек изглежда така, както се чувства. Не напразно е казано "Здрав дух, здраво тяло". Ако искаш тялото на любимият ти да е вечно красиво и здраво, погрижи се духът му да бъде здрав, за да изпитва удоволствие, че живее в това тяло.
Споменавайки свят по-горе имам предвид вътрешният свят (душевният свят). Невъзможно е да оправиш външния свят (околния свят), ако първо не си оправил вътрешния. Ако винаги започваш да оправяш света отвън навътре резултатът ще е хаос, защотото цари ли в душата ти хаос, целият свят ти е крив.
е винаги с голямо удоволсвие ги чета твоите коментари! Винаги! И в почти всички случаи съм на 100% съгласен с тях. Както и в този случай ти успя да изразиш по един смекчен начин, точно това, което се опитах да обясня със спонтанния си коментар по - горе. Разбира се, че именно в понтенцияла и проявата на инициативност е разковничето за успеха - от там в нормалния случай идва и успешната кариера и т.н. Ето такъв човек, наистина вдъхва увереност, че би се справил във всяка една ситуация, а от там и чувството за стабилност. Парите в случая са просто резултат на успешната кариера, която от друга страна е отражение на качествата на човека. И ако прибавим към това и добра визия + известно количество умствен багаж - воела :)
Сега по - горе се оплаквах, че работя в БАН и там плащат малко и т.н. Е това не е точно така. Тук също човек може да покаже качества и да има успех някои успяват други - не :) Иска се много работа (нещо, което за което до скоро не си давах сметка), много четене и човек ще успее. Но тук пак се стига до това, което казва и Таничка. За важните неща :)
Имам неприятното усещане, че тепърва тази мания по материалното ще се засилва... Само дано греша...
"Memento mori!"
богаташ, за да си гледаш дечица. Така е, ще помислиш първо дали можеш да се грижиш за едно дете и тогава ще го родиш, но децата нямат нужда само от пухени играчки, а и от любовта, грижите и вниманието на родителите. Много хора днес забравят за това и децата им израстват нещастни и ходят да търсят обич другаде. Един истински родител, дори и да няма пари, никога няма да изостави детето си. А тези деца, които от малки са свикнали да получават всичко, възприемат родителите си като хазна, която никога няма да се изпразни, разчитат на това, че родителите им ще им оставят наследство, което ще осигури на готово по-нататъшния им живот, а от тях се иска просто да живеят. Е, аз не бих била щастлива, ако през целият си живот не ми се е дало възможност да се развия и да разбера, коя съм аз и да знам, че един ден, ако остана сама и няма друг човек на когото да разчитам, ще мога да се справя сама. Е, не казавм, че неперменно всички деца, родени в златна люлка, са такива, но защо да си правят труда да работят, като някой го прави вместо тях! Що за хора бихме били, ако една манджа не можем да си сготвим, едни чорапи не можем да изперем, едно копче да зашием или да сменим една крушка! Но животът си зане работата - неволята учи.
Манията по материалното я имаше и преди 15 години, но не се афишираше така. Докато сега за много хора се е превърнала в единствен житейски интерес. Колкото до парите и жените - слава богу, все още хората са различни, колкото и да се опитват да ни вкарат в калъп и да ни манипулират. Има жени (както и мъже) всякакви, една търси материалното, друга - духовното, трета предпочита да е независима и т.н. Наистина е много важно да усетиш, че мъжът, в когото си се влюбила или поне имаш някаква симпатия, има потенциала да ти осигури дом, стабилно семейство и душевен комфорт. Дори и да не е богат, да виждаш, че иска и може да даде всичко от себе си, за да се почувстваш защитена. Тогава вече не е важно дали ще имаш най-модерната техника вкъщи, или ще е по-обикновена, дали ще се обличаш по последния писък на модата и ще караш тузарска кола. И по-обикновените неща, които са достъпни за повечето работещи хора, вършат работа. По-важното е да имаш истински човек до себе си и да знаеш, че каквото и да се случи, можеш да разчиташ на него.
от родитеслко внимание, най-вероятно ще пожелае да избяга от вкъщи.
Така е, Lady, има толкова много съвременни деца, които не се радват на никакъв подарък, колкото и да е скъп и лъскав, просто защото са презадоволени откъм материалната страна, а не се чувстват обичани. И този човек, като израсне без обич, как ще обича самият той?
А като спомена за тузарската кола, ме подсетти за нещо :) Имаме две коли - Трабант и Опел. Познайте, кое обичам повече, въпреки, че опела е много комфортен и топъл? Трабанта, той е семейна реликва и много си го обичам, а спомене ли някой, че иска да го продаваме много се натъжавам. И днес ми се вози в него, но татко го разхожда само отвреме навреме по паркинга, колкото да се каже, че е в движение. А на мен ми се пътува с него отново до Крумовград или поне до Сливен.
да се научи на тях и е проявил воля и желание да го направи. Когато някой иска нещо от все сърце, прави всичко възможно да го постигне. Но понякога животът ни поднася и ситуации, които не зависят единствено от нас самите, а и от някой друг. Тогава е важно дали и другият ще положи усилия.
няма смисъл да насилваш събитията. Тогава трябва да си първият, който да каже край, иначе рискуваш вместо на щастие да се "радваш" на болка
Мисля,че за всеки влак си има пътник.
Как искаш някакви момичета, на които в главите има само бръмбари, да оценят едно интелигентно момче? Тая убавица, която позволява някой да й определя да скъса или не - колко пари чини? Интелигентното момче ще я погледне ли изобщо втори път, след като я чуе какви ги приказва?
Просто хората са различни, и добре, че е така - иначе как щях да се доредя до мойто си гадже? ;)
и на Лилия и на Чу за грешката в имената горе, но и двете сте си сложили цветенца в аватарите и не обърнах внимание като го публикувах. Извинете ме!
Ей ИванАнгеле, ти пък! Как го постави въпроса за избора богат, гаден и грозен или красив и начетен. Ами то грозните и по-природа малко тъпи (последно се оказва, че интелигентноста в по голямата си стемен е наследствена), пък за нещастие и бедни да мрат ли. Ами те комбинациите са много нечестни, често който е богат, хем е и хубав, хем е и умен, а който е грозен, често е и беден и не дай поже и тъп. Я да видим коя жена ще избере грозен, беден и тъп, но добър човек, пред хубав, умен и богат ама гадина. Засега не съм видял, знам, че има, но поне на мен не ми е попадала пред очите :).
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
аха да добавя едно коментарче и прочетох твоето. Нямам какво повече от това да добавя. Изчерпателно и ясно, ти си казал всичко, което и аз исках да добавя. А живота наистина не е в тонове бяло и черно, а е пълен с нюанси... Хората и те са такива, безкрайно различни...