Благодаря Наско, за подкрепата, но аз не рева. Правя си нещата, както и досега, само че някак в полусън, механично. Ще се оправя. Времето казват лекувало... тъй че няма страшно.
Знам, че имам и съм много щастлив, че ги имам. Те са богатство, което е едно от най-големите. Но в момент, в който чувстваш липсата на най-скъпия за теб човек, не би могъл да замениш тази липса с някой добър приятел. Ще го слушаш, ще си приказвате, но в същото време повече от всичко ще искаш да се усамотиш някъде. Поне за мен е така. Още веднъж благодаря.
Харна, мъжка приказка! Тери, заради някоя си любов навремето си се отказал от следването, макар и приет във ВУЗ /Така четох в твой постинг/. Сега страдаш прекалено заради друга. Не подценявам, но и ти не надценявай жените и увлеченията по тях. Те са част от живота , безспорно. Но именно само част и то не най-важната!
Съдейки по себе си, че когато пиша в блога, очаквам и търся ответна реакция от другите, не съобразих, че може да съм попрекалила с мненията. Изтривам си предишните коментари по темата и се извинявам на Тери.
Тери, така добре те разбирам, и толкова много ми се иска да си щастлив, а в същото време знам, че не бива да навлизам прекалено навътре в личното ти пространство.
Не подценявам, но и ти не надценявай жените и увлеченията по тях. Те са част от живота , безспорно. Но именно само част и то не най-важната!
Изтривам си предишните коментари по темата и се извинявам на Тери.
Нека да си останат изтрити...