Тежко ми е
Работата много...приятелите се сърдят, че не намирам време за тях... А време не успях да намеря в интерес на истината. Не защото не искам, а просто защото не мога. И защото ми се искаше някак си да си почина от всичките глупости, които ми се събраха в последния месец - два. Но приятелите не разбират това. Те си знаят своето. Не знам...
Как да им обясня, че съм ентусиазиран? Че съм много по-силно мотивиран в момента да правя нещо "свое си", нещо, което досега не съм чувствал, че правя? Че се опитвам да направя нещо въпреки стотиците голи обещания? Нямам идея. Едва ли и ще разбера как да постъпя в случая. Просто ще форсирам нещата, въпреки последиците от това. И ще се надявам за в бъдеще да ме разбират така, както аз ги разбирам тях. Амин.
Как да им обясня, че съм ентусиазиран? Че съм много по-силно мотивиран в момента да правя нещо "свое си", нещо, което досега не съм чувствал, че правя? Че се опитвам да направя нещо въпреки стотиците голи обещания? Нямам идея. Едва ли и ще разбера как да постъпя в случая. Просто ще форсирам нещата, въпреки последиците от това. И ще се надявам за в бъдеще да ме разбират така, както аз ги разбирам тях. Амин.
Уви и при мен е така в момента ...
Ами, като се замисля, ако наистина си се ентусиазирал за това, което правиш в момента и то ти дава нови идеи и те тласка в нови насоки, защо наистина просто не се отпуснеш и не си вършиш нещата, който искаш, а аз съм сигурен, че който има способността да се поставя на чуждото място със сигурност би те разбрал... а другите ще те разберат, но може би малко по - късно, като се почувстват и те така... Иначе, за някой неща съм на мнение, че човек трябва да е егоист, колкото и да е трудно понякога и каквито и скрупули да има....
За случаите когато има неразбиране аз казвам да се обяснява, ако няма резултат пак а след това отново. После отново и след това пак :)
Така е когато сме обградени с много приятели... и въпреки желанието си да им угодимне винаги ни се отдава такава възможност. ...особено, ако имаме и интересна работаили се е появило нещо интересно на пътя ни, което не е за изпускане понеже може да не ти се отдаде втори шанс да ти се случи това нещо... Но ако приятелите ти наистина са ти приятели ще те разберат. Ако не е прекалено лично разкажи им за какво става въпрос. Разкажи им го така, че и те да бъдат обхванати от твоята треска. Тогава със сигурност ще те разберат и подкрепят. А щом искат да те видят, защо например не ги поканиш на срещата на 14.05. Може би няма да можеш да им обурнеш напуълно внимание, но ще разберат, че не си ги забравил. А сега смъквай това, което ти тежи и се усмихни ето така :)
*ИВА*