Тежка Диагноза : Спомени от една операция

- Сега започни да броиш бавно обратно от 10 до 0.
 - 10...9...8...7...6..
 
    Сестрата, участвала в операцията каза, че съм стигнал до 3, преди да ме погълне упойката. Някои пациенти се унасяли още на 7, почти никой не е стигал до 1, освен тези които се нуждаели от по висока доза упойка. Организма на човек привиква с лекарствата, нагажда се. Оказа се, че най-будните са употребявали дълго време болкоуспокояващи и/или сънотворни препарати. Днеска попитах сестрата дали е присъствала на операция на наркотично зависим пациент. Тя отрече, но ми разказа някои неща. Случвало се е наркоман все още под влияние на наркотика да не може да бъде упоен, докато отчасти не премине действието на дрогата. Сигурно има такъв медикамент, който да "сваля" надрусаните обратно на земята. 
    Е 3 не е зле, макар, че никога не съм си падал ранобудник и то си е така, понеже от години насам ми е трудно да заспя преди 2 сутринта и се чудя на хора, които успяват да си легнат между 10 и 11 вечерта.
    Мойте спомени от операцията свършват на числото шест малко след 2 часа следобяд и започват на другия ден към 11 сутринта (е то вече е към обяд, ама нейсе). Косата ми изчезна 15 минути по рано преди операцията а дали е изникнала още не ми е ясно от бинтовете. Но това няма значение, понеже скоро ще започне химиотерапия или лъчетерапия, така че каквото е изникнало - пак ще падне.
    Лаптопите са голяма работа :)Иначе как ли щях да напиша и изпратя това, все още в болничното си легло. Но нямаше как това да стане докато бях на целодневни системи. Кап-кап-кап. Целодневна досада. Все още не съм избагал от тях, но поне вече имам 3-4 часа време да си почина от тях, може би и повече, времето не съм засичал. Пък и ми бяха нужни поне два дена да ми се проясни главата и да мисля ясно инак щяха тука да се получат някакви безмислици.Мисля, че даже се справям добре и с пунктуацията.
    На първите няколко реда постоянно поглеждах към стъклото на вратата, защото такива работи като четене на книги, гледане на телевизия и прочие не се препоръчват след мозъчна операция ха-ха. Обещавам да не чета книги 1 месец,ако може през ден-два да пиша в блога :)Лаптопа не е мой, ами на съседа ми по легло. На него не му пречи четенето и писането, понеже е със многократна фрактура на десния крак и с бая дебел гипс, закачен на стойка а от него някакви железа излизат пфффффф! 
    Леглото отляво е празно от един ден насам. Инфаркт, не първи, но за съжаление последен и фатален. Случи се толкова бързо, чак не го осъзнах в първия момент.
    Развръзката в живота понякога идва мигновено. Сега чаршафите са чисти и бели и нищо не ми подсказва за това, освен спомена. Няма цвете или знак, просто болнична чистота. Антракт, моля. Следващият. Кратко, но прозаично.
    Но аз се отплесвам. Щях да разказвам за операцията. А тя не беше това, което трябваше да бъде.
    Рентгеновите снимки и магнитния резонанс не казват всичко. Не могат да покажат всичко. Защото това, което е заседнало между гънките в главата ми се оказва, че няма как да бъде извадено, според първоначалния замисъл. Ако въпреки това го бяха извадили, според хирурга, аз днеска нямаше да ви пиша това. Попита ме дали искам да знам подробности около това. Не съм медик и нищо не разбирам от анатомия или хирургия, така че едно медицинско обяснение би ми прозвучало на африкански, а аз не разбирам африкански. Само знам, че мъничкото орехче е порасло, за нещо се е срасло и е притиснало нещо и още разни такива неща... е как няма да е сраснало, то си е част от мозъка, но сбъркана част, дето не и е мястото там... операцията е закъсняла. Или пък орехчето е избързало? Безразлчино. Моля, аплодисменти след финала.
    Мдам сега ще се дискутира лъчетерапия vs химиотерапия, а може би и двете плюс мадикаментозно лечение. Но това нещо е почнало да расте и дали ще иска да спре? Уау, викам си ще стана радиоактивен. Иронията ще прати смъртта на майната си. От нея ми се намира.
       Преди малко рових в нета за информация по темата и се оказа, че сме цяло братство! Според една статия 1 на всеки 60 души има такова чудо като моето, но голяма част са доброкачествени и си остават мънички и никога не порастват и човек не узнава за тях. Растящите орехчета са рядкост. Сега се чувствам малко по специален има с какво да се похваля. Българина обича да се фука... но аз не съм в България, дали тука си падат по бъзиците? Трябва да проверя.
    Мисля, че трябва да приключвам с писането засега, понеже усещам раздвижване в коридора и не ми се иска да ме сбарат с две ръце в кацата с меда.
    Поздрави на България и на българското слънце, което го няма никъде другаде по света.
                                         ЕЛМУНДО МАТАДОР