Театъра и българската простащина!
Снощи ходихме на театър и гледахме "Сако от велур" (театър София). От много отдавна не съм ходила на такова мероприятие. На майка ми й бяха дали билети от службата и аз реших да ида с нея. Организатори бяха БЧК и преди да започне постановката, имаше награждаване на най-активните доброволци в БЧК, беше доста интересно. След награждаването имаше пауза от 20-тина минути. Пропуснах да спомена, че по-голямата част от аудиторията беше от БЧК и имаше доста пенсионери, дори и между наградените.
И точно от тези хора, които се занимават с толкова сериозна дейност, просто се изумих.
Между наградените имаше една жена, която не пресъстваше (тъйкато била в болница) и нейна приятелка (пенсионерка) през цялото време слизаше при организаторите да им се моли да дадат на нея наградата. А самата награда, до колкото успях да разбера, се състоеше от грамота, значка на БЧК и малък подарък. Та тази баба изнерви всички около себеси, защото постоянно ходише до подиума и обратно,( от къде намери сили незнам, беше една слаба и изнемощяла) 100 пъти й обясниха, че наградата се връчва лично. Бабата накрая излезна на сцената при наградените и й подариха блузка на Nestle, след това доволно си седна на мястото.
В паузата хората пред мен си купили ЦАЦА (която най-вероятно беше пържена в олиото от миналата година) и най-спокойно си отвориха торбичката и започнаха да си ядата. Не мога да ви опиша каква смрад се носеше, на края майка се ядоса и им направи забележка. А те най-спокойно й отговориха "така ли, незнаех ме че ви мирише", в целия салон се носише мириса на препържена риба. Беше просто ужасно.
Гледаш хубави хора, добре облечени, занимаващи се със сериозна дейност, от къде им идава това държание, неможах да си го обясня. Един мъж, добре облечен, с костюм и вратовръзка, подстриган, обръснат , а като ме попита колко е часа, ме лъхна "свежия аромат" на чесън.
Това обаче не беше достатъчно, през цялото време на представлението на една жена телефона й званеше през 5 минути, а тя дори неси направи труда да излезе, на края трябваше и на нея да й направят забележка.
Как е възможно да има хора с подобед род държание. Да се накани човек веднъж да иде на театър и да се зблъска с толково много простащина!
За сметка на това театъра много ми хареса и актьорите играха страхотно.
И точно от тези хора, които се занимават с толкова сериозна дейност, просто се изумих.
Между наградените имаше една жена, която не пресъстваше (тъйкато била в болница) и нейна приятелка (пенсионерка) през цялото време слизаше при организаторите да им се моли да дадат на нея наградата. А самата награда, до колкото успях да разбера, се състоеше от грамота, значка на БЧК и малък подарък. Та тази баба изнерви всички около себеси, защото постоянно ходише до подиума и обратно,( от къде намери сили незнам, беше една слаба и изнемощяла) 100 пъти й обясниха, че наградата се връчва лично. Бабата накрая излезна на сцената при наградените и й подариха блузка на Nestle, след това доволно си седна на мястото.
В паузата хората пред мен си купили ЦАЦА (която най-вероятно беше пържена в олиото от миналата година) и най-спокойно си отвориха торбичката и започнаха да си ядата. Не мога да ви опиша каква смрад се носеше, на края майка се ядоса и им направи забележка. А те най-спокойно й отговориха "така ли, незнаех ме че ви мирише", в целия салон се носише мириса на препържена риба. Беше просто ужасно.
Гледаш хубави хора, добре облечени, занимаващи се със сериозна дейност, от къде им идава това държание, неможах да си го обясня. Един мъж, добре облечен, с костюм и вратовръзка, подстриган, обръснат , а като ме попита колко е часа, ме лъхна "свежия аромат" на чесън.
Това обаче не беше достатъчно, през цялото време на представлението на една жена телефона й званеше през 5 минути, а тя дори неси направи труда да излезе, на края трябваше и на нея да й направят забележка.
Как е възможно да има хора с подобед род държание. Да се накани човек веднъж да иде на театър и да се зблъска с толково много простащина!
За сметка на това театъра много ми хареса и актьорите играха страхотно.
Няма отърване от такива хора. Имало ги е още по времето на Алеко Константинов, има ги и днес.