Във вечният ритъм на Вселените и лудия транс на творението всички ние сме - макар и привидно незначителни, видимо микроскопично малки - значителна част и активни участници в общия, свръххармоничен, наглед хаотичен ход на битието. Замрежени и приспани от илюзията, в плен на честата си борба за физическо просъществувание и биологическо оцеляване забравяме по-висшата си роля и призвание, духовната си същност, пулса на Вечността в привидно тленно-преходното си битие, ролята отвъд това да се нахраним, продължим вида си и да се обвържем с оковите на повече притежания. Вездесъщата материална илюзия ни държи в своя омаен плен, докато всъщност съществената ни, същностна роля не е роля на нейни роби, не е това, което тя - илюзията - ни вещае и повелява. Животът, съществуванието е нещо много далеч по-отвъдно и пребъдващо от химеричната материята, желанията за контрол и притежания.

Танцът на душите е всъщност невидимия ход на пътя на създанията, отвъд кратковременната и временна власт на живота и смъртта - вечните и непреходни, но все пак еволюиращи и изменящи се души съществуват отвъд маските на временните костюми от плът и кръв, форма и вид. Не, това не е въпрос на вяра, догма или религиозна доктрина - всъщност няма никакво значение дали някой вярва или не във вечния път на душите, така както няма значение дали някой вярва или не във физични закони: например, не е нужна вяра, за да действува гравитацията, при това неумолимо и вездесъщо. Да, зная, че темата е "спорна" и предизвиква разнообразни, предимно емоционални реакции на отрицание, но отрицанието не е ефективно решение и работещ прийом за нищо :) Иначе казано, и речено отново - няма значение дали вярвате или не в дадена фактология, която просто действа.

Това, което има значение, е че всички сме въвлечени, активно участващи в този велик, космичен, вселенски танц на душите. Активно си взаимодействаме, през и отвъд времето и пространството, през и отвъд границите на световете, на битиетата и небитиетата, на временните събития и явления, през и отвъд границите на животите, в които обичайно и обикновено сме толкова заети, фиксирани, ангажирани и фокусирани върху временни, тленни, нетрайни, незначителни и маловажни неща. Докато танцуваме този лудешки, свръхестествено величествен танц правим какво ли не в целия спектър на емоции, взаимодействия и явление - от най-демоничното до най-божественото и красивото: нараняваме и погубваме, било то физически, емоционално или духовно, съграждаме и възраждаме, отново в пълните палитри на всичките му варианти, обичаме и мразим, градим и разрушаваме, творим и съзидаваме...И всичко, абсолютно има смисъл, причина отвъд привидностите, отвъд илюзорните маски, отвъд временната временност и привидната обреченост и обремененост. Всяко нещо, дори най-ужасния акт е всъщност стъпало по пътя, дори най-ужасяващите дела имат свой най-възвишен смисъл, защото са част от стъпките, уроците, паданията и ставанията, спъванията и подхлъзванията по един вечен, всепривличащо-възвисяващ път.

Всичко е част от Танца на Душите !
Маестро, музика !

Градът на Мъдростта,
Денят на Есенното Равноденствие,
Година 2014 от Земното Летоброене
Планетата Земя