Там откъдето никой не започва ......

..... а именно без идея и мисъл в главата как да започна, че да завърша после. Мина много време, откакто тръгнах и дойдох тук в тази друга страна ...... конят ми се умори и се установих тук временно за следващите 5 години (дай, Боже!) Оказа се, че много им трябвам и все ме учат на някакви нови неща, за да ставам по-добър и по-добър .... но от това, което правят не ми остава време ..... почти за нищо .... вече и храната си разредих, а на другите не съм давал такава откакто дойдох .............. и сега седя тук и се сещам, че оставих много хора след мен, на които дължа неясно колко положителни емоции и които ме хранеха постоянно .... знаете другите ми имена (а може би - не) - Souleater(грешка - това беше името на меча), Soulblade, The Stranger .....  хранех я тая душа с какво ли не - поезия, любов, литература и какво ли още не ..... но беше друго ... тогава се стараех и аз да храня другите  .... а сега вече нито себе си успявам да нахраня както трябва, а за приятелите да не говорим .... отпускат ми по 15-на минути за храна, че и трябва да плащам за нея ... вие знаете кои сте ..... един лочеше кръв до припадък от мене, и обикновенно призори, когато изгряваше след поредната пиянска вечер, но на него му е простено ..... научавам това онова, но тази кратка закуска, която предлагам е за тези които ме познават .... ще ви нахраня някой ден както трябва - нали съм обещал .... всички са поканени на трапезата, а когато тя е готова ще разберете ..... и също разберете, но тук и сега - отдавам ви почит за търпението и това, че ме приехте, но аз не мога да ви се извиня, че ме нямаше и бяхте гладни .... знаете, животът е жесток и затова ни се налага да се сражаваме с него както никога досега ... съвестта ми ме кара да ви кажа и затова го правя ... който знае, ще разбере, който не - нека му каже някой който знае ... аз се боря, борете се и вие .... дори и тези които не знаят и не са чували за старите времена ..... тогава перата ни бяха по-остри от мечовете, които носим по кръстовете и на гърбовете си .... но нашата битка не е приключила, тя дори не е започнала ........ онова там беше само подготовка, изучаване на терена, проучване на участниците .... големи събития предстоят и земята ще трепери, защото ще се вдигнем всички заедно на път, който ще ни отведе до желаната цел ...... няма да ви назовавам по имена, защото всички сме призвани, но както знаете " ... мнозина са призвани, но малцина ще оцелеят ... " и за нас по-важно ще е да продължим, да оцелеем ...... макар че вкусът на битката навява усещането за кръвта, която оставяме след себе си при тези винаги тежки битки с нашия живот ..... а дали там някъде го нямаше "Другия наш възможен живот" ..... не, не съм го гледал, но знам историята ..... същата, но погледната от друг ъгъл ...... очукан съм вече, целият в синини, много пъти падах и пак ме събарят ..... и всеки път се опитвам да стана, като че ли не знам че пак ще падна, или по-скоро, че ще ме паднат .... и всеки път е по-тежко, но аз съм още тук и вървя напред ..... какво го мислих, какво стана ..... така е, когато тръгваш от Там откъдето никой не започва ...... без цел и посока, защото целта е само една ..... ОЦЕЛЯВАНЕ! .......... оцелявайте .... като храните душите си ....... с добър материал ..... защото материал има навсякъде и по всяко време ..... стига да го открием ..... вземете си перата, вземете си мечовете, понесете гордостта си на раменете си и победете ..... а когато аз се върна ще разберете .....

..... само глупаците умират последни ......