Тази мила, мила Кекла
Решихме този уикенд с Яна да се разходим малко на гости на Кеклето до любимият ми Майнатаун и да я видим, че нещо се разтъжихме за нея, пък и след 7-8 месеца може и да не я познаем ;))
Та посрещна ни милата Кекланка на Гарата в Пловдив, пийнахме по кафенце и биричка (аз две ;)) и отидохме в квартирата. Там се запознахме и с някои от обитателите й:
Та посрещна ни милата Кекланка на Гарата в Пловдив, пийнахме по кафенце и биричка (аз две ;)) и отидохме в квартирата. Там се запознахме и с някои от обитателите й:
Естествено на първо място - Кекла :))
Марионетката, която е в процес на разработка;
Готината кукла, която някой от блогерите й подарил (да ме прощава, ама забравих кой е /засрамвам се/).
Когато бат' Кольо Кеклов (считайте на Кекла половинката) се прибра от работа, тръгнахме на разходка из Пловдив, защото бях решил, че е крайно време за почти 27 годишното ми съществувание да видя нещо и от този град. Та първата ни дестинация беше тази:
За тези, които не знаят, това е паметника на Альоша, който някога новата демократическа власт и току що оформилото се псевдо-демократично общество бяха решили да съборят наред със всички паметници посветени на каквото и да било руско, съветско и т.н.
Като се качихме с много пуфкане горе, намерихме още един интересен паметник, който лично на мен ми допадна много.
Видяхме и Альоша-та от близо
Но да не измествам акцента прекалено към Майнатаун, ето отново снимка на Кеклето, този път в комплект с Кольо, с когото много си допаднахме по общата ни страст - въздушните спортове.
Като слезнахме се запътихме и към Стария град, а по пътя налетяхме на тази симпатична църква, чието име не разбрах (мързеше ме да ходя да го видя).
Противно на очакванията ми, не останах особено впечатлен от Стария град. Не знам, може и да не съм го разгледал както трябва, може и от сумрака да е... Едно от малкото неща, което ми направи силно впечатление беше Анфитеатъра.
Някои хора казват, че да отидеш в Пловдив и да не седнеш в "Пожарната" е все едно да отидеш в Рим и да не видиш Папата. Денят ни приключи в тази приятна кръчмичка с приятната сервитьорка, която беше изключително отзивчива и дори почерпи Кольо цигара, когато неговите свършиха. Ако се питате защо единствената снимка от там е на празна маса, еми туй момиче толкоз бързо ни носеше бирите, че нямаше време за снимане после ;))
Вечерта приключи в квартирата на Кеклови, където продължихме веселбата на бира и пуканки. Дори и плюшените играчки останаха доволни. Това са едно от Кеклините произведения, на когото забравих името (тъмнокожото) и веселият Парцаливко.
Надявам се всички, на които Кеклето им липсва, да са доволни от краткия фото-разказ. Също така предлагам като се затопли времето да направим един масиран щурм на Кеклофенове в китното селце Бузовград, където бъдещите родители мислят да се оттеглят след месец.
Впрочем, най-после и аз да видя Кекланка :) А Пожарната, култова е, добре че Ентусиаста ни заведе там :) Колко бири се изпиха... :)
И малката Кекланка и тя там Хвала Хвала
Благодаря, Ейс! Радвам се да те видя отново, след таквоз дълго отсъствие от сцената :)
А църквата ми прилича на Света Петка от този ъгъл, ако е била на централен пловдивски булевард, мушващ се после под Пощата на центъра....(а??) - май тя е.
поздрави!
Защо не сте хванали и центъра, ама когато вали ? :) :) :)
(градивна критика ;)
Докосване
Навън вали със часове,
на огледало става
малкият площад.
Студено е.
Превръща се в свидетел
на неописуемо красив
парад.
Навън вали,
но бяхме заедно
под стичащата се вода.
Докосва на вълни
гласа ти.
Като река.
"Кюфтета- а- а- а, Кекле- е- е- е, кюфтета- а- а- а...."
Благодаря :)