ТЯ

Никой не забеляза кога и как тя разбра, че не е като другите.
Дори родителите й,търсещи всякакви начини да й помогнат.
  Дали през първият учебен ден, когато звънецът възвести краят на  часа и всички нейни съученици се пръснаха като пилци по техните си детски и палави дела.. Или на сватбата на най- близката си приятелка, там тя окончателно разбра че никога няма да се види в бяла рокля. Няма да разбере, що е момчешка ласка и първа любов.
Краткият й живот премина в два апартамента в два града от Северна България.
 Единствените й близки и съкровени неща, бяха лаптопа й и стола с колелца които й позволяваше поне малко да се движи.
Може би само лаптопа й знаеше най – съкровените тайни, а може би и родителите й. За последните беше ясно,че без тях животът й щеше да бъде сто пъти по – труден. Не, че сегашният й беше цвете за мирисане.
  Понякога имаше чувството, че е от толкова много време  на тази грешна земя и изпитваше такава голяма умора.
Просто искаше да легне и да не се събужда, нито тя, нито болката й, нито съмненията и мисълта  за Оня, който  я беше орисал така….