На татко
Изпратиха те старите приятели, последен жест за обич са цветята им, а болката отляво,до гърдите, заседналото камъче във гърлото, заплитат на съмненията преждата, че някой друг дошли са да изпратят във тази тъжна за душите вечер. А ти си седнал кротко до вратата, с цигара недопушена в ръка. От дима лютив са вадичките мокри по лицата- не са сълзи... И обещанието да не плача пристъпих в слабостта на дъщеря.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви