До

                                                                     Софийски Районен Съд

                                                                     Наказателно отделение

                                                               106 Съдебен състав

                                                                 Дело № 7159/ 2011 г.

 

 

 

 

ВЪЗРАЖЕНИЕ

 

 

                                                

     от Десислава Петкова Петкова

 

 

СРЕЩУ

 

ТЪЖБА

      от Росица Георгиева Стоянова

 

 

 

Уважаема г-жо съдия,

 

 

Във връзка с образувано при СРС Наказателно Частен Характер Дело № 7159/ 2011 г. Ви заявявам следното:

На 22 юни 2011 г. (сряда) към 20.00 ч. получих, забележете, 2 призовки, от които едната се оказа сбъркана. На І –та призовка под № 1 пишеше дата 15 юни 2011 г. и дата за призоваване като подсъдим – 4 юли 2011 г., 16.30 ч. Прибавено беше, че към призовката под № 1 има само препис от Тъжба. На ІІ –та призовка под № 58 имаше дата 21 юни 2011 г. и дата за призоваване като подсъдим – 14 юли 2011 г., 16.30 ч. Прибавено беше и следното изречение: Уведомяваме Ви, че делото ще се гледа на 14 юли 2011 г. – 16.30 ч., а не на 4 юли 2011 г. като указанията от предишната призовка важат и за тази дата.

Видът на делото е от наказателно – частен характер. Допуснати бяха доста отвратителни правописни и пунктуационни грешки, които говорят твърде много зле за авторитета на СРС. Преди частицата “че” нямаше запетая. Не беше поставена запетая и пред “а не”. Вместо глагола “гледа” пишеше “глада”. Подобна неграмотност е недопустима да съществува в началното образование, а какво останало същата да присъства в призовка от СРС. Защо е допусната тази доста голяма грешка, която се нарича culpa lata (груба небрежност) и е свързана с изготвянето на 2, а не на 1 призовка? Защо СРС си е позволил подобна гнусна подигравка?

Съгл. чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България “Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила Присъда”.

Презумпцията за невиновност е най-важната сред основните процесуални гаранции за осъществяване правото на защита и е закрепена в чл.16 от НПК, съгл. който ”Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила Присъда”.

Всеобщата Декларация за правата на човека, приета от Общото Събрание на ООН с Резолюция 217 А (ІІІ) от 10 декември 1948 г. прокламира в чл. 11, ал. 1, че “Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време, на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита”.

Съгл. чл. 14, ал. 2 от Международния пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН с Резолюция 2200 А (ХХІ) от 16 декември 1966 г. и влязъл в сила за България на 23 март 1976 г. “Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му съгласно закона”.

Чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България гласи, че “Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.”

СРС не изпълни изискването, залегнало в чл. 254, ал. 2 от НПК и не ми връчи препис от разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата.

Полицейски инспектор от VІІ РПУ, кв. “Младост” ІІІ, гр. София се погрижи да не се запозная с ІІ – то Постановление на прокурор от СРП. Запозната съм само с І –то Постановление на прокурор Антония Делчева от СРП от 9 август 2010 г. във вр. с пр. пр. № 43980/10 г.

Съгл. чл. 234, ал. 1 от НПК “Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му”.

Чл. 242, ал. 3 от НПК гласи, че “Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от 1 месец от получаване на делото.”

Чл. 234, ал. 7 от НПК гласи, че “Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал.1 – 3 не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата”.

С оглед на горното е видно, че не е налице спазване на законоустановените срокове в досъдебното производство.

Не ми бе предоставена възможност от полицейските инспектори от VІІ РПУ, кв. “Младост” ІІІ, гр. София да се запозная с материалите по делото и по този начин бе нарушена разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от НПК. С оглед на факта, че не прочетох ІІ – то прокурорско Постановление, бе нарушен чл. 200 от НПК, т. е. отне ми се възможността за обжалване пред по-горестояща прокуратура. Едва на 22 юни 2011 г. разбрах, че прокурор от СРП е дал карт бланш на лицето Р. Г. С. за чл. 146 и чл. 147 от НК. Не се запознах със свидетелските показания, за да се позова на полицейския способ, наречен детектор на лъжата.

Досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление съгл. чл. 207, ал.1 от НПК. Съгл. чл. 192 от НПК “Досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването”.

Според чл. 234, ал 1 от НПК “Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му”.

С оглед на горното, е видно, че прокурорът не е спазил законоустановения срок, което се явява изключително съществено процесуално нарушение, което не е отстранимо. Т. е. съдията-докладчик е издал разпореждане, с което дава ход на тъжбата, без да има правно основание за същото. Председателят на СРС Красимир Влахов е образувал производство пред Първа инстанция съгл. чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК с разпореждане, без да има правни основания за това. Т. е. моите процесуални права са накърнени по един изключително нагъл и безскрупулен начин, защото еди-кой си има власт да се саморазправя.

Ноторно е, кога, как и от кого се прекратява наказателното производство. Незнанието на правото никого не извинява. Защо съдията-докладчик не е обсъдил въпроси, свързани с чл. 248, ал. 2, т. 2 и 3 от НПК?

Защо съдията – докладчик не е изпълнил изискването на чл. 249, ал. 2 от НПК?

Във ІІ – та Тъжба на лицето Р. Г. С. е пълно с неверни твърдения, които са приети много бързо за чиста монета от прокурора.

Р. Г. С. твърди, че съпругът и е подменил изгорели бушони поради повреда в общото за входа ел. табло. Ел. таблото обаче се намира на етажа, в който се обитават ап. 55 и ап. 56 и няма общо ел. табло за входа. Няколко пъти виждах мъжа и Тодор Кръстев Стоянов усилено да прави нещо в ел. таблото и щом ме видеше, веднага се дръпваше гузно. Явно е сменял бушони няколко пъти, така че е било голямо сменяне. В края на м. февруари 2009 г. получихме сметка за ток на стойност около 80 лв., което не беше нормално. На етажа се обитаваха само двата апартамента – ап.55 и 56. Позвъних на съседите от ап. 56 и ги попитах какво са направили в таблото, т. к. имаме много голяма сметка, която никога не е идвала. Т. К. С. веднага започна да крещи, че съм луда, че не съм добре, че съм за психиатрия и куп други отвратителни обиди. Жена му Росица Георгиева Стоянова се намеси и каза, че съм луда, което беше много голяма обида за мен и родителите ми, които живеят в друг град. В ап. 55 живея аз и Калинка Димитрова, която чу абсолютно всичко. Затворих вратата, защото разбрах, че тези индивиди не подлежат на разговор. Не съм им отправяла никакви обиди. След този разговор започнаха да пристигат сметки за ток, идентични с предишните. Това твърдение може да се докаже, чрез извадка от Интернет страницата на ЧЕЗ. Звъннах в полицията, но те отказаха да дойдат и прецениха, че гледам много филми. Нечувано! На 13 март 2009 г., към 7.30 сутринта се позвъни на вратата. Отворих и видях 3-ма полицаи и Р. Г. С. Без да се легитимират, забележете, ме принудиха абсолютно арогантно да подпиша незабавно Предупредителен протокол съгл. чл. 56, ал. 2 от ЗМВР. Т. е. аз бях нарушила обществения ред. Не било нужно да се легитимират и не ми показаха картите си, когато им ги поисках. Защо полицията проявява двоен стандарт? От ЧЕЗ България казаха, че в България няма такава ел. лаборатория, която да установи следите. Отново звъннах в полицията и ме извикаха при началника на охраната на VІІ РПУ в София – Борислав Моеров, който каза, че полицията няма основание да дойде на посочения от мен адрес и да опуши със сажди ел. таблото, за да открие следи. Това е пълен фарс. Същият случай имаше в гр. Шумен, но там веднага бе изпратена полицейска кола. Гледах репортажа по ТВ. Разбрах, че всичко е безсмислено и престанах да се занимавам с този въпрос. От тогава записвам редовно показанията на електромера на ап. 55 и няма никакви лоши изненади.

Преди години бабата на Росица Стоянова се е обесила с чаршаф в банята. Съседката, която живее над нас каза, че Р. Г. С. започнала да събира срещу мен подписи от живеещите във входа, за да ме изгонят. За целта е казвала, че съм луда, събличала съм се гола и съм ходила така по стълбите, което ме втрещи. Съседите са отказали да се подпишат, защото са казали че това е пълна лъжа. Междувременно касиерката на входа Цона Вакрилова също е започнала да събира подписи срещу мен, но безуспешно. Р. Г. С. е говорела, че постоянно съм заплашвала семейството и, че съм много агресивна и иска съдействие. Не говоря с тях и не знам какви са тези фантазии. Съседи разказват, че родителите на Росица Стоянова са лежали по психиатрии, което говори за психична обремененост. Касиерката Цона Вакрилова плаща сметките на входа веднъж на 3 месеца и аз попитах веднъж мъжа и Веселин Вакрилов защо го прави, т.к. могат да спрат тока на стълбищното осветление. Тогава Веселин Вакрилов се нахвърли срещу мен с 2 остри метални пластини, насочи ги към лицето ми и изкрещя, че ще ме изкорми, убие, заколи. Дръпнах се цялата пребледняла, изтръпнах от ужас. Синът му видя и го изтласка настрана, защото почти ме беше доближил. Жена му каза, че това било шкурка, което беше мръсна лъжа. Казах на домоуправителя Атанас Джаров, но той се изсмя – какво го интересуваше. Преди години лицето Веселин Вакрилов е изтърбушил вратата на ап. 55, отскубнал е бушона на същия ап. от ел.таблото и е разхвърлил боклуци от кошче пред вратата. Цял ден нямало ток. Какъв ужас! Калинка Димитрова ме предупреди да не говоря с никой, защото хората са много лоши.

Защо, когато е налице осъществен състава на престъпление по чл.234 в от НК, полицията не реагира?

Предадох всички фактури за платена ел.енергия на полицейска инспекторка и толкова. От 2009 г. до 2011 г. се смениха 3 – ма полицейски инспектори.

Р. Г. С се е оплакала от мен в VІІ РПУ и така получих І – та призовка. Разказах всичко и толкова. Но лицето Р. Г. С. не спира дотук, а продължава с долни клевети да накърнява репутацията ми в обществото. Както се вижда от развитието на събитията, за 2 г. посредством постоянни клевети, набедяване и лъжесвидетелство, успя да постигне целта си. Ноторно е, че набедяването и лъжесвидетелството са престъпления против правосъдието. В началото на 2009 г. от Софийска вода им позвъниха, за да ги поканят да си платят разсрочено сметки от 180 лв. В ап.56 са свалени радиаторите. Т. е. на Росица Стоянова и мъжа и Тодор Стоянов им трябват пари, за да си платят сметките за вода, които не са плащани вероятно година. Така Р. Г. С. иска да спечели няколко хиляди лева от наказателен процес по нечестен път и затова подава ІІ – ра Тъжба, в която ме обвинява, че съм извършила престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. За това нейно желание тя получи съдействие от VІІ РПУ в гр. София, СРС, председателя на СРС Красимир Влахов и съдията – докладчик по Н. Ч. Х. Д. № 7159/20011. Същото наказателно дело е разпределено на 106 състав с председател Ралица Герасимова.

На 18 юни 2010 г. полицейски инспектор Бойчо Благоев от VІІ РПУ, кв. “Младост”ІІІ, гр. София звънна първо на съседите от ап. 56 и каза на Тодор Стоянов:

 - Какво правиш, бе? За нищо да не се притесняваш!

Аз и Калинка Димитрова чухме всичко, но не можахме веднага да отворим, когато се позвъни на нашия звънец. Когато отворих, видях призовка, адресирана до мен. Отидох в приемната и прочетох І – та Тъжба на Росица Стоянова срещу мен, в която имаше само клевети, обвиняваше ме в агресия, лъжеше, че съм и крещяла, че съм я заплашвала. Кой може да и забрани да лъже пред полицията и да довежда свидетели, които лъжесвидетелстват? Бойчо Благоев ме разпита като се държеше много тенденциозно.

На 13 юни 2010 г. се проведе Общо събрание на входа, на което лицето Върба Вулова от ап. 50 е казала, че съм луда и трябва незабавно да бъда изгонена от входа. Върба Вулова е много услужлива приятелка на Росица Стоянова и абсолютно хладнокръвно е разпространила клевети по мой адрес пред обитателите на входа. Доста свидетели ще го потвърдят и това не е ли престъпление по НК? Но кого го интересува? Никой не и е повярвал и дори са и казали че говори глупости. Тогава Р. Г. С. казва, че съм психично болна, че ще блъсна сина и по стълбите и незабавно трябва да ме изгонят като много опасна. Отново никой не и е повярвал и това вбесило Росица Стоянова, стиснала си ръцете в юмрук, изкривила си от злоба лицето и казала, че трябва да напусна веднага. но отново никой не и е повярвал. От вх. В нарочно дошла жена на име Десислава, майка на 2 деца, която също е говорила отвратителни клевети срещу мене, но без успех. Така хората от вх. Б не повярваха на клеветниците, но им повярваха от полицията, СРП и СГС. Нечуван фарс! Това е тотален скандал! За тези 2 г. – от март 2009 г. до днес 29 юни 2011 г. преживях ужасен тормоз, инспириран от полицейски инспектори от VІІ РПУ и група нагли клеветници и лъжесвидетели. Бойчо Благоев ми каза, че има пр. пр. № 15288 от прокурор Стоилов при СРП, но не ми даде да я прочета. Написах в блоговете си за опасно услужливия Б. Благоев, след което един ден в търговска верига “Фантастико” в кв. “Младост” ІV аз бях притисната от 2 – ма полицаи към витрината на готовите храни. Прилепиха се доста плътно до мен, така че да не мога да мръдна и това продължи няколко минути. Явно някой отмъстителен субект беше поръчал тази гавра. Разтреперах се цялата от ужас, но нямаше на кого да се оплача. Беше лятото на 2010 г. Полицията има власт и може да се саморазправя с един невинен човек, както си поиска, без някой да я спре. После получавах доста гадни обаждания по мобилния си тел. от непознат. Търсеха Анелия Александрова, която е собственик на апартамент 55, и с която много често си говоря. Т. к. продължаваха да ме безпокоят много пъти на ден си смених номера на мобилния телефон. Аз нищо не мога да направя, защото нямам власт. Разчитам на медии от Белия свят и на правозащитни организации, както и на Европейския Парламент.

На 9 август 2010 г. прочетох Постановление по пр. пр. № 43980/10 г., съставена от Антония Делчева, прокурор при СРП. Същата искаше от новия вече полицейски инспектор Янев данни дали се водя на отчет към Националния Психодиспансер, явно провокирана от свидетелските показания на Върба Вулова, майка на Георги Вулов – гл. редактор на в-к “Икономически живот”. Лицето Янев каза, че има свидетелски показания от Върба Вулова, но не може да ми ги предостави. Интересно. Досещам се какви клевети е разпространявала срещу мен тази пенсионерка. Тази жена няколко пъти ме нарече “мръсница мръсна”, “откачена”, както и “Заминавай веднага да се лекуваш!”, замахна да ме удари с патерицата, но аз се дръпнах. Изобщо шок и ужас. Никога няма да забравя как ми каза, че ще ме прасне с патерицата си. И кой да ме защити от тези престъпления, кажете кой?

На 13 май 2011 г. получих призовка от VІІ РПУ, София, кв. “Младост”ІІІ, бл. 350, във вр. с преписка № 10714/2011 г. Отидох още същия ден и казах, че не мога да се явя на 16 май 2011 г. Тогава лицето Янев каза да дойда на 18 май (сряда) 2011 г. В стаята беше и Бойчо Благоев, на когото припомних думите:

 - Какво правиш, бе! За нищо да не се притесняваш!

Тогава Б. Б. скочи и каза, че ще повика кола, ще ме оковат с белезници и ще прекарам събота и неделя в ареста за нарушаване на обществения ред. После трясна вратата и за малко да ме удари. Разтреперана от ужас и унижение подадох сигнал в VІІ РПУ, но ми беше ясно че нямаше да има никакъв ефект. На следващия ден 14 май 2011 г. някой мина и остави на вратата съобщение от кредитна институция. На бланката пишеше чуждо име и указания да се върне дължимия кредит. Колко зловеща отмъстителност! Направо бях потресена от връх до корен. Адвокатът на Росица Стоянова е Катя Колева Пеева – САК със съдебен адрес: гр. София, ул. “Ангел Кънчев “ № 11, ет. 4, ап.4. Лицето Катя Колева – Пеева продължава да твърди и то пред Българското Правосъдие, че е налице извършено престъпление от общ характер, въпреки, че ІІ – то прокурорско Постановление е отрекло този факт. Това за мен това е нагла клевета и точно клеветата на адв. Катя Колева – Пеева е престъпление. Р. Г. С. говори за т.нар. “безпричинно агресивно поведение”, за заплахи и обиди, което е фарс. Не съм прочела ІІ – то Постановление на прокурор от СРП и не знам кои са според този магистрат въпросните данни за извършени престъпления от мен по чл. 146 и 147 от НК. В обясненията си пред разследващия орган съм изтъкнала доста много ужасяващи факти, свързани с чл. 146 и 147 от НК, но без да има някакъв съществен резултат. И тези данни сочат към Върба Вулова, Росица Стоянова, Тодор Стоянов, Веселин Вакрилов. Съгл. чл. 211, ал. 1 от НПК “Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.”

И т. к. прокурорът е dominus litis (господар на процеса), той решава кои са тези достатъчно данни за извършено престъпление, а именно обида и клевета. Прокурорът е решил този въпрос, без да се съобрази с моите обяснения, защото той притежава власт и е независим. “Достатъчно данни” представляват предварителен фактически материал, от който може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Те не са доказателства, защото доказателствата се набавят, след като се образува досъдебното производство. Именно достатъчното данни след образуване на същото преминават през процесуално доказване. Но как се доказват клевети? Как ще се приеме за вярно лъжесвидетелстване, което е престъпление против правосъдието. Р. Г. С. всъщност ме набедява, за да извлече материални дивиденти. Във ІІ – та си Тъжба лицето Р. Г. С. твърди, че тя е “един нормален, възпитан и спазващ законите и обществените порядки човек”, но това твърдение не е вярно и може да се докаже от доста хора от входа, които са били на събранието на 13 юни 2010 г., когато Росица Стоянова ме е нарекла психопатка и ми е приписвала действия, които никога не съм извършвала. Ще се потвърди как е събирала подписи срещу мен и как е използвала долни клевети, за да ме изгонят. Ето това е клевета и то осъществена с пряк умисъл. Защо с оглед гореизложеното стана факт образуването на Н. Ч. Х. Д. № 7159/2011 г. при 106 съдебен състав към СРС и как се стигна до подобно манипулиране на досъдебното производство? Защо моите процесуални права бяха ограничени толкова хладнокръвно? Във връзка с този тотален свръхскандал ще търся отговорност на всички лица, които направиха възможен този комплот.

Съдете България всеки ден в Страсбург, Люксембург, пишете до прогресивни медии от Белия свят, защото когато в една държава липсва правосъдие, липсва държавност. Съдебната власт и полицията нямат абсолютно никакво право да ме притесняват по толкова отвратителен и гнусен начин, защото през тези 2 г. аз не можех да изпълнявам качествено професионалните си задължения. При всяка призовка изпадах в шок и ужас и не можех да се правя с месеци. Искам цялата Планета да разбере на какъв психически терор бях подложена и то от държавната власт в България. Ето, как аз бях превърната в клиент на Темида, но без да имам абсолютно никаква вина и при допуснати изключително съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. С каква лекота и колко хладнокръвно се погазват законите в Република България, защото съдебната власт е независима и може да прави каквото си поиска, защото няма кой да я спре. Аз бях подложена на нечувано светотатство и психическо малтретиране, както от полицейски инспектори от VІІ РПУ в гр. София, така и от СРП и от СГС. Не бива да се отстъпва от думите (смисъла) на закона. Умисълът унищожава всичко. Това, което не е в делото, не съществува и в света още според вечното Римско право. Спазени ли са правилата за професионална етика на съдиите в България? Спазени ли са правилата за професионална етика на прокурорите в България? Спазен ли е Етичния кодекс на служителите от МВР с полицейски правомощия? Съгл. чл. 23 от Етичния кодекс на адвоката “Адвокатът не може съзнателно да дава пред съда неверни сведения”, но адв. Катя Пеева го прави. Не е ли време вече за Предпазна клауза “Правосъдие и вътрешен ред”?