Сянка от криле

Сега отгоре ми се извисяваш -

надменен дъб,

под вятъра

разкършващ яки рамене.

Лъчите слънчеви над мен изпиваш -

могъщ си ти,

а аз -

нищожно,

малко семенце.

Като беззвучна зла закана

над мен протягаш мощни клони

та устрема ми жизнен да прогониш,

и вечно в сянката ти да остана.

Не знаеш ти,че аз не ще линея,

че аз съм странно, чудно семе.

И докато ти шумя с листа унесен

вълшебство с мен

е сторила Добрата фея.

А днес за теб дошла е Есен ...

Окапалите твои стари листи

на Времето ветреца тихо ще отвее...

Край теб ще минат стари истини

и Слънцето за всички ще огрее.

Ти просто ще усетиш края,

когато в свойте корени - нозе

листата си откриеш

от слана попарени...

... и сянката от моите криле...