Съществува ли човек, ако никой не го познава?
Представи си как в компания, започнатата от теб тема увисне. Никой не ти обръща внимание. Ти говориш, а за останалите те няма.
Представи си как вече абсолютно никой не те познава.
Сам...
Представи си след като ти изтече времето, никой де не сеща за теб. Ти си нещо хабяло въздуха. Един никой.
Разбира те ли за какво говоря? Дори и клошар да си или вечен пътешественик, все някой ще те е забелязал.
Въпроса ми е към всички. Според вас човек съществува ли, ако никой не го познава?
Признавам си, че съм правил този опит с абсолютната дискреминация. Погледа на "обекта" става празен. Човека вече не съществува. Усеща го в първия момент, но не може да го осмисли. Много грубо от моя страна, но се наложи. Няма по-силно оръжие от това.
Даже си спомням в детската градина :) когато правехе беля ни плашеха с наказание да не си играем с другите деца.
Смехи,Маркес е казал,че човек съществува,докато другите го помнят.Ив никакъв случай не е имал предвид физическото съществуване.Но ако си обикновен човек,който няма как да впечатли аудиторията......
Физическото съществуване не зависи от твоята воля-не си имал избор дали да се появиш физически или не.
Според мен това са двата аспекта-физическото съществуване-което не зависи от теб,и моралният -който зависи изцяло от теб.Понеже така или иначе ти вече съществуваш,остава изборът ти как ще премине това съществуване
Според мен човек преспокойно може да съществува сам за себе си.
Не знам точно как се чувстват такива хора, но за да са щастливи сами, трябва да са по-особени: егоцентрици, родени самотници.
А от нормалните общителни хора всеки може да изпадне в положението на невидим и ненужен, неитересен за никого, ако е в чужд град или даже чужда държава, където никой не го познава, никой не се интересува за него: жив ли си, умрял ли си - на кого му пука?
Била съм в такава ситуация и чувството е ужасно, макар че винаги е имало хора, някъде далеч, които са мислили за мен.
Според мен човек преспокойно може да съществува сам за себе си.
Да точно така си е.Можем да дадем пример тук за будистки монаси,които медитират и т.н. на тях не им е нужно внимание и въпреки това съществуват.Да не говорим за нас обикновенните хора.Един път се бях замислил с какво ще се запомни моето съществуване и стигнах до извода с абсолютно нищо,но въпреки това съществувам.Колкото до това някой да остане изолиран в компания и да му увисне темата,Боже мили та това се случва всеки ден.Просто случили ти се в средата в която са т.нар. "приятели",значи е време за смяна на средата и прекъсване на връзките с тези хора.Просто вече сте се изчерпали.Туй то малко кофти но факт.Има една мислъл на един учен които се занимава с маркетинг и когато я прочетох за първи път останах потресен,но впоследствие се убедих,че е точно така,мисълта гласи следното: "Фирмите,както и хората се събират само тогава когато имат взаимен интерес."
Всичко е като игра.Крайната цел е да бъдем обичани,чути,видяни,запомнени...Каква егоистична цел нали? Такава е ,но ни е заложена.Всеки се стреми към това...Поне така си мисля де...Към щастие в крайна сметка.
И си мисля още ,че вярвам в този цитат: "Никой на този свят не може да те унижи,ако сам не го направиш"...Не се сещам сега кой го е казал ,но беше някоя известна "хай-уайф" дама...