Състезание със самия себе си
Какво е нужно за да успееш в живота? За да забравиш повечето проблеми и да се ентусиазираш? Най-вече да повярваш в себе си. Да се опиташ да впрегнеш в своя полза това, което най-много обичаш в себе си. Да се посветиш на това и в един момент ентусиазиран ще успееш да забравиш мъките на живота, несгодите и да се чувстваш неоправдан и излъган.
В противен случай винаги оставаш на дъното. Зависиш от нечие благоволение, позволяваш да те тъпчат, защото имаш да изплащаш това или онова, за което си мечтал. Кредитирането е точно това - камък на шията, който те превръща в изпълнително роботче, което няма свое мнение. Страх. Само че законен и обоснован икономически.
Същевременно никой работодател няма изгода да те накара да вярваш в себе си, тъй като той има нужда от покорен роб. Това е положението. И постоянно всеки ще се опитва да те тъпче и да не ти позволи да повярваш в себе си.
А когато човек се посвети на това, което обича, той се ентусиазира до такава степен, че започва да не мисли за пълния пепелник, за проблемите и другите неща, които преди са го убивали, а живее с това, което прави. Не само, че живее - той гори! Да...и тук може да има сривове, но те обикновено са временни, след което ентусиазма отново взима връх и ставаш като Айнщайн или доцент Лозанов - рошав, със светнали очи и пълен с идеи и свои теории за живота.
А какво е успеха в живота? Най-вече едно безспирно състезание със самия себе си. Това не е да изкачиш един висок връх, да кажеш "Успях!" и да се прибереш.
Не знам, но знам че във всичко, което прави човек е нужно да присъства сърцето. То и само то. Иначе не става. Иначе е някаква ирония.
Teri, най-трудно е да убедиш, че си струва да се бори точно човека, който има защо да се бори. Който това нещо го има в себе си... Не за друго, а защото той е много взискателен към себе си и все се чуди дали това е пътя...
Не е от бирата, Teri :) Но ти си знаеш.
О, хора много! Аз съм сигурен, че Айнщайн примерно не се е чудил дали върви на правилен път, той е бил запленен от това, което прави. Докато разбира се не е паднала първата бомба, плод на неговия труд....
Но и много други изобретатели са карали на хляб и вода и са били аскети, защото са вярвали в това, което правят. Хората са ги смятали навремето за откачени, но днес тези хора са част от историята и имената им се учат в училище.
А за съмненията - да, права си. Лично аз постоянно се чудя дали тази или онази моя постъпка е правилна. Дали е можело и по-добре да се направи нещо или да се реагира в дадена ситуация, дали не съм сгрешил. От много мисли можеш и да полудееш:( Надявам се това да е от взискателност.
Teri
Знаеш ли, Тери, мисля, че животът би бил по лек и рационален, ако повече хора мислеха така. Аз също съм на мнение, че състезанието трябва да е именно със самия себе си. Ако всеки един човек се стреми да покорява връх след връх в планинския масив на собственото си аз, думи като злоба и завист ще изгубят своето значение.
За работодателите не си съвсем прав. Имам един работодател, с който се видяхме три дни преди да тръгна за Германия. Той е Човек, който винаги е амбицирал служителите си да се развиват. Винаги ги е подтиквал да се борят със себе си, а не със другите. Та тогава той ми пожела успех. И усетих, че го пожела от все сърце, въпреки, че му бчх нужен за работата. И ми каза, че мога да разчитам на него ако закъсам за каквото и да било. Вярвам, че има и други такива либерални работодатели, като него. Работодатели, в речника на които има думи като приятелство, ценен кадър и т.н.
И в крайна сметка, не мислиш ли, че ако живота беше лесен, нямаше да е скучен и тъп. Представи си, ако всичко то беше уредено. Ако нямаше кредити, които да те гонят. Ако не се налагаше да ходиш на работа. Аз не мога да си представя такъв живот. Аз обичам да ми е гадно, защото с борбата и болката човек може да оцени истинското щастие!
Завършек - йок :))) Свърши ми мисълта :D
И аз напоследък имах малко време да поразсъждавам над нещата от живота и достигнах до убеждението че трябва когато постигнеш една цел в живота да си поставяш нова, по-трудно достижима , но и носеща повече наслада и удоволствие. Най-важното нещо все пак е никога да не спираш да се бориш и да търсиш начин да постигнеш това което желаеш защото както са казали хората "който търси намира". Харесва ми изказването ти затова че трябва сърцето да участва в делата на човек защото това наистина е така. Когато превиш нещо което наистина ти харесва и ти доставя удовоствие то ти го правиш от сърце. Когато човек се бори, дори и да не постига целите си той е доволен че поне е направил всичко възможно и остава с чувство на удовлетвореност. Един съвет за всички хора : Продъжавайте борбата за целите и желанията си за да може един ден когато остареете да се обърнете и да погледнете назад и да кажете "Аз живях добре и съм доволен/доволна от живота и за нищо не съжалявам !"
Това от мен за сега.
Със здраве!!!