Сърце, ставай по стих
http://www.youtube.com/watch?v=33SE_AWZjM0
Жената пее поемата на Атила Йожеф.
Според мене е добро клип.
Наистина добро като направиха поемата като песен.
Реклама
Още по темата
Индиго 2
Поезия
· 07.03.2006
· The Maker
На Веско, с приятелски поздравИ он краски не скива - бил далтонист. Свят под индиго не бива - отрони сивия глист. И сред черно-белите щрихи потекоха копия тихи. Индигото свърши се вече - всичко на “Ксерокс” потече...The Maker, 2006, Из поемата “Ксерокс”
Тя сигурно отпива облаци (Кавър по Тя сигурно рисува облаци)
Поезия
· 02.10.2008
· The Maker
На Веско (Не се стърпях, батенце) Тя сигурно отпива облаци. Най-вече нощем – пие четири. Щом съмне гърло е пресъхнало - бутилката мастика се е свършила. Тогава среща себе си, но толкова, че да се види двойна. Тя сигурно си порка облаци, или пък кърти вечерв изтрезвител…
Островът на съкровищата 2
Поезия
· 07.03.2006
· The Maker
на Веско, с пиратски пламИзпод късите поличкина испанските Матрони,с бутилка ром и погледвъв паритезабил съм носвъв дървена палуба.Подпийнал едноок пират съмСъс дървен краки кука, вместо шнур :)(внимание, римува се с ..р)Герой от порно сериала(черпил съм и тая с течнос…
Само дето не й разбрах за какво пее, но ми хареса самата песен.
Добре, ще пробвам нещо, но сигурно ще става много сляп.
Поемите на Атила Йожеф са малко мистични и не винаги конкретни.
Говори първо от зимата, след това от себе си, или от народата в студеното, след това от един врях където е някогашният любовта, студено е вятърът, и не чува нищо само че косата му падне, там на вряхът смее и викна му любовта, и може че това е само илузия.
Аз разбрах следното от твоите обяснения: че момичето стои на един връх, където някога е срещнало любовта; там е студено и духа вятър; то вика любовта, но не чува нищо; разбира, че любовта е илюзия.
Вижте, не могам да сънувам, затова ви преводя тази песен. :)
Или пробвам.
"Зимната небе гледа горе в оръжение,
Твърдо е небето, пътник е регионът,
Снягът става по стих, престава пътникът,
Дъхът му запален къпла.
Къде съм? Една слама много
Премества на костов път,
Малка, сух народ, нервно пъхти,
Наранва, сусна, потя и кипя.
Но нагоре на хълма мъглата отваря леглото,
Сядам при него, като сядах при тебе някога,
Тихо случам плаченето на болният вятър,
Само попадащи коси допират раменете ми.
Ах, сърце, ставай по тих. На врях на дивите хвойни
Любовта говори и чепка на мене,
Разсъмбава птица, тънък, с корона,
Но е прозрачен, като всичките видения (илузия)."
Това е. Какво искаше да каже с това поетата, не питайте.
Но наистина е хубаво на унгарски.