Сънища
Всички са се разсънували здраво, та реших и аз да не оставам назад, пък и съм в един такъв момент, че нищо не правя и нищо не ми се случва и какво друго ми остава освен да посънувам. Вероятно всяка нощ сънувам, но не се сещам после, та е нужен трик, оставил съм си бележка до главата: "Запиши какво си сънувал" и ако се замисля веднага почти винаги се сещам. Значи се събудих в 7 часа, което е много странно, по принцип си поспивам, но вероятно желанието да се сетя какво съм сънувал ме е пробудило. Та за съня, оказа се поредния ми банален и повтарящ се понякога съм и май не само мой, защото съм чувал много хора да го сънуват. Сънувах казармата и този път конкретно,някакъв наряд или дежурство. Разликата беше, че не се събудих стреснат и не тръгнах да търся стреснат автомата ами наобратното, не исках да се събуждам и не исках да отстъпя наряда. Лудост някаква изглежда. Доста години като се засънувам новобранец се стряскам и се събуждам и понякога с изненада, понякога с облекчение откривам, че е само сън и няма нито наряди, нито старшина. Този път не, исках да давам наряд и да съм войник. Като си мисля сега, гледам, че от тогава единствено което съм напреднал е да понатрупам годинки, нито съм забогатял, нито съм поумнял, нито правя каквото искам, а и жените тогава ме харесваха повече. За това ме подсеща още един мой сън, как вървя по някакъв път без край, който не води до нищо. Дали това не означава, че нямам цели и смисъл в живота? Не съм фен на занимателната психология, но вероятно трябва да се замисля и да разкажа на някой, понякога страничните хора забелязват неща, които самите ние не можем или не искаме подсъзнателно да забележим.
Според мен сънят означава, че си се преборил с някои свои страхове или че си се примирил с нещо, което отдавна те мъчи......
Имай обаче в предвид, че ми е малко трудно да тълкувам чужди сънища.
"Гора без вълци не бива!"
Май, ако се познавам поне малко съм си намерил още един страх и още едно нещо да ме мъчи.
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Вчера ти четох блога в една зала докато чаках един съсед-французин да си свърши работата и да си ходим към къщи. Изведнъж той плесна с ръце и вика Айде, а аз таман бях потънала в размисъл ... казах му, че се опитвам да разтълкувам един сън и му разказах съня ти. Той без много да мисли, каза, че има само едно единствено тълкувание.
Преди да ти кажа какво мисля аз, ще ти кажа какво ми каза той, макар че може и да му се ядосаш малко. И на мен да ми се ядосаш, защото ти предавам и по този начин размножавам глупави мисли.:) Та според Даниел, който си мисли с добро за казармата, означавало, че всъщност бил обратен. Мен ме напушва смях от такова тълкувание, но погледнато от един малко по-сериозен ъгъл, това може да ти покаже само едно: ето ти неговата собствена (уникална и неповторима) асоциация и представа за казарма. Твоята е друга ... а каква е твоята сега? Казваш, представата ти се е променила. В предишни сънища е било кофти, а сега не ти се е искало да си тръгнеш ... какво имаше в съня, което го няма иначе?
Виж, това е все пак нещо, на което ти най-добре знаеш отговора. (хах, както виждаш, разни хора, разни асоциации...)
И ВСЕ ПАК след толкова много уводни думи да си кажа и аз все пак какво мисля. Ами ... Според мен този сън показва, че нещо си загубил. Че в момента нещо ти липсва. И че това нещо тогава (когато си бил войник) го е имало. Защо иначе ще искаш да се върнеш там? Има и нещо друго: и ти и аз знаем, че да си в казармата е все пак гадно, защото я няма свободата. Значи това нещо е толкова важно за теб, че в съня ти се примиряваш с липсата на свобода и по-точно тя губи значение, защото го имаш него. И сега е твой ред: какво беше чувството да си войник? Какво ти даваше?
Аз продължавам с предположенията: обратното на свободата е организираността. Дисциплината. Понякога животът те кара да избираш (или избира вместо теб), но човек е щастлив само ако ги има и двете в умерени дози. Казармата е един опростен, стилизиран вариант на свят, в който дисциплината е максимална - за сметка на свободата. Дали сега животът не те кара да ненавиждаш огранизацията, която ти налага, и ти затова да бягаш от нея, разпилявайки се в свободата? А ти да търсиш организираност и цел, която да приемаш, която да ти допада, на която да се посветиш - както в съня се посвещаваш на службата...
Хехе, уби коня с лопатата, на стари години да обърна резбата :). Всъщност никъде не съм написал, че не съм обичал казармата или пък нещо подобно, просто се стрясках, защото така трябва, на наряд не се позволява да се спи много и трябва да се стреснеш за да се разбудиш светкавично. Единствено неприятния момент идва, че понякога се сънувам новобранец (най-низшата форма на живот в галактиката :)), а и наряди никога не съм обичало собено, но казармата като цяло винаги ми е харесвала И я смятам за задължителен момент за всеки който се мисли за мъж.
"А ти да търсиш организираност и цел, която да приемаш, която да тидопада, на която да се посветиш - както в съня се посвещаваш наслужбата...", тук ме стресна. Това е! Дълго време ми се е въртяло в главата, но някак си не съм го осъзнавал. Може би е свързано с един друг сън който ми се повтаря, вървя по някакъв път който не свършва и не води до никъде. Декора понякога се променя или нещо такова, защото веднъж е някаква безкрайна Витошка друг път горска пътека или нещо подобно. Сега вече съм сигурен, че е свързано. Много глупаво се получава, човек когато знае какво иска се мъчи да го направи, а аз даже и не знам както изглежда.
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Аз ти казах - трудно ми е да тълкувам чужди сънища, защото все пак гледам нещата от своя гледна точка. Но ето, че с общи усилия успя да си изясниш някои неща...
"Гора без вълци не бива!"
Сега виждам, че съм си давал сметка още при писането на самия постинг, даже съм споменал за другия ми сън, обаче сега го виждам с други очи, тогава беше празно философстване, нещо, което самия аз не съм забелязал, че пиша. Прекалено странно, гледам го и знам, че съм го писал аз, но и знам, че не съм го мислил. Май пръстите ми си имат собствен живот и на това отгоре ме познават по-добре от мене самия, много странно....
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Сега остава най-трудното, да разбера какво искам и по-възможност да е изпълнимо :).
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Това, че сънуваш такива сънища, е добър знак, защото означава, че не си се примирил. Едва ли има нещо по-скапващо от това, да се примириш с нещо, което всъщност ти пречи - и даже да не се усетиш, че си се примирил! Но се случва досадно често ...
Да, някак особено, как пръстите ти сами знаят и сякаш тялото ти вече знае всички отговори ... нали все пак ТИ си този, който сънува...
" Много глупаво се получава, човек когато знае какво иска се мъчи да го направи, а аз даже и не знам както изглежда"
Ами, ами! Знаеш, не се прави!
Тъжната истина е, че не знам какво искам. Значи се получава, че нямам цели, нямам стремежи. Има разбира се някои неща които бих се радвал да мога да правя, но са близко до невъзможното, не е само въпрос на искане, аз мога да искам и на Юпитер да се разходя, но първо до 50-100 години не се предвижда човек да ходи до там, второ и да се придвижда аз тогава ще съм по-стар, по-глупав и други по от другите кандидати и няма да ме изберат и трето и да ме изберат, Юпитер няма твърда повърхност по която да се ходи. Та да се посветиш на такава цел е доста глупаво, а дори и да си достатъчно тъп да го направиш, ще причиниш страдания на близките ти, неприятности на хората които са по-способни от теб на постигнат целта и т.н. Наистина се чувствам като муха без глава в този момент , остава ми само да ходя безцелно насам натам и да се надявам щастието да ме сполети, т.е. да се примиря накрая и да се науча да си живея щастливо без цели и смисъл....
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
А защо според теб все пак не искаш да заминеш за Юпитер? Няма ли да е яко да се рееш из атмосферите на някаква непозната планета и да се взираш за малки мърдащи се буболечки? Ами ти го каза - защото е невъзможно. И все пак ако те пратят .... колкото и хубаво да си го представяш на теория, тогава ще се чувстваш стар (и глупав?), което ще си е така все пак след 50 години. Тоест ти няма да имаш чувството, че си създаден за тази дейност и че си добър в нея - и според мен това убива желанието за съответната дейност.
Добрата новина е, че повечето от нас си ги бива за доста дейности и ако едно нещо е невъзможно, можем да сменим малко посоката и да дадем другаде всичко от себе си (ако то ни харесва).
А що се отнася до твойте "цели и смисъл", няма да ти казвам "Не се примирявай! Бори се!" и т.н., защото звучи много общо и тъпо и най-вече защото ти така и така няма да се примириш, даже и на моменти да ти се струва, че искаш.
Сега се сетих за какво исках да поразтягам локуми - за думичката "смисъл". Ама сега нещо ме мързи, то е дълга и широка. А ти какво си чел на Коелю, между впрочем?