Сън
Във утро, измито от тънки заблуди,
видях те у мен превъзмогнат и сам.
Целунах очите ти и се събудих,
преляла от вечност. Сега вече знам,
че спра ли да дишам, във теб ще остане
последния дъх на солени мечти.
И може би някога просто ще можеш
да ги нарисуваш и пресътвориш.
Коментари