Сълзи
Тези от вас, които се сещате за разговора ми с Англичанката навярно помните с какъв ентусиазъм ми говореше тя за България. Работата потръгна, а с нея дойдоха и контактите с местните, което пък й позволи да се сблъска с манталитета им. Всекидневно говорим, обменяме не само служебна информация, но и мисли. Първия шок за нея беше, че докато едно подстригване в Англия е 25 лири, тук е само 1-на. Всекидневието я смазва от бач, липсват й приятелите и социалния живот. Тъй като е най-добра от всички тук, хората предпочитат именно нейния салон, въпреки че не винаги се разбират каква да е фризурата :) За съжаление обаче я обградиха роми (уж културни в този град, но явно не съвсем), които я задушават. Обсебват я по всевъзможни начини, за да й измъкнат каквото има. Но не само ромите, но и българите я морят - говорят зад гърба й и я спъват навсякъде, за всичко. Днес се видяхме за малко... Сподели, че никога не се е чувствала по-нещастна отколкото е сега. Благодари ми сърдечно, за това което съм направил за нея (макар според мен да не е много) и ми каза, че желае да се върне обратно в Англия. Подтисната е от това, че след като си тръгна (Декември) няма да има кой да й помага. Съпругът й обаче искал да остане. Момента беше наситен с емоционалност, а това което сподели ме потресе заради картината, описваща как изглеждат местните в очите на непредубедения чужденец. Казах й, че може би родината й е по-доброто място за нея, че градчето е идеално за пенсионери, но не и за работещи хора. Другата седмица ще си пусне по-бърз Интернет, за да може когато плаче да вижда по webcam-a лицата на приятелите си. После ми кажете, че англичаните били лишени от емоционалност копелета... Тук можем да разплачем всеки!
За съжаление ние българите сме си показали черните страни на характера... В началото е била приета с интерес, но след това вродената в много хора завист ги е накарала да се държат лошо. Чудя се, какво ли са си мислили? Вероятно са си говорили помежду си "Гледай я, отвори салон. А колко ли пари има! Глупачка!" - с контекст, каквато и да е тя, ние сме по-велики от нея.
Teri
Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net
...не са лишени от емоционалност копелета англичаните. Миналата година бяхме с Жоро на гости на английско семейство в Guidford, градче на около половин час южно от Лондон (избягвам този ужас да конвертирам мили в км, и прочие...). Супер къща, богаташи хора, можеха и да не ни погледнат даже, камо ли да ни канят в дома си. Настаниха ни в прекрасна стая, съпругът беше невероятен, разходи ни навсякъде, посрещаше ни на гарата всеки път когато пътувахме до Лондон сами, бяха образец на истински загрижени хора. А сега най-невероятното - когато си тръгвахме, полетът ни беше в неделя сутринта(?!!) от Хийтроу, в 6.00 ч. (пак ?!!). Пичът стана с нас в 4.15 и ни откара с BMW-7, космически кораб, до терминала. Прегръдки, целувки, сълзи.... За справка: онези шведски другари, които описвах в пътеписа си, ни качиха на автобусче за Стокхолм, да си се оправяме сами...
Впечатленията ми от толкова познати чужденици за многостранни и разностранни. Не зависи от нацията. Зависи от хората. Тук в Колорадо Спрингс имаме приятели, които проявяват грижи гарничещи с родителските (че и ги надскачат...) Хората не се приравняват по националност. В България има достатъчно копелдаци, които са срам за всички нас...
Искрено съжалявам за приятелката ти англичанка и за идиотщините, с които се сблъсква ежедневно. И за промененото отношение, което ще има към нацията ни. Жалко за нас. Но още по-жалко за човек, които идва с алтруистичната идея да работи в полза на тая същата нация. Или поне да пребивава културно там, докато работи.
Много ме е срам.
Неприятно е това, което разказваш. Разбирам какви проблеми може да има един чужденец в България, но повечето чужденци, които аз познавам и които са идвали в България, са останали доволни и предоволни. Посленият пример ми е още пресен.
Тъй като сега работя в международен отдел, последните десетина дни се занимавах именно с посещението на една чуждестранна гостенка, от Латвия. Тя беше една седмица на работна визита, а после остана още три дни на частно посещение. При пристигането я посрещна служебна кола. През цялото време на престоя й тук освен шофьор за по-далечните дестинации, в провинцията, но и в София, аз бях плътно до нея за упътване, превод на и от английски и организация на визитата. За частното си посещение тя искаше да отиде до морето, но след като я предупредих, че дотам са 5-6 часа път и сега е студеничко, тя реши да отиде на планина. С колегите ми се свързахме с хора в Боровец и пак колега с шофьор я изпроводиха до планинаския курурт. Обратният й полет беше в 8 часа тази сутрин, т.е. най-късно в 7 трябваше да сме на летището, пак аз и шофьорът. Освен тези чисто формални неща, я изведох съвсем в частен план на клуб в София, тъй като тя е на моите години. Намерихме си общи теми за разговор и с това преодоляхме скованата атмосфера на една "работната визита". Най-общо, през цялото време навсякъде хората й подаряваха по нещо и се държаха страхотно. А момичето не е някоя кой знае каква фигура - журналистка от Латвия със съвсем не претенциозни обноски и много лъчезарна, много млада.
И друг опит имам с чужденци, на които съм превеждала или съм помагала в България - кои по работа, кои на почивка. И това, което мога да кажа е че по-отраканите от тях, които имат някой добронамерен българин до себе си (като моя милост например), се оправят доста добре и са супер доволни от престоя си тук, че и повтарят. Но ми става болно, като разбера, че някои мои съградаждани се държат използвачески и срамят целия ни народ. Наистина е срамно ... но пък и в чужбина не винаги можеш да се радваш на радушен прием, нали?!