Събуждане
Град.
Не любим. Нито омразен. Просто чужд. И студен. Прогизналия вятър хапе като побесняло куче. Загръщам се в якето и се вглеждам в хората. Като през витрина.
Лице.
Различно от другите. Скрито зад черните очила и косата, разрошена от вятъра. Виждам го за първи път. Познавам го от цяла вечност. Лицето, което искам да виждам сутрин. Няма да си призная. Не още.
Жена.
Като всички други. Много специална. И това е тайна. Изписана с двуметрови букви на яркоосветен плакат. Но все пак тайна.
Очи.
Уморени. Лек интерес. И малко тъга. Всяко чувство се отразява в тях като през прозрачна памучна мъгла. Като намек за нещо, което се случва някъде другаде. Не много далеч, но не точно тук.
Думи.
Не съдбоносни. Нито конкретни. Прескачащи от тема на тема. Не обещават. Не отричат. Смесват се с цигарения дим и увисват за миг над чашите горещо кафе.
Усмивка.
Красива. Проблясва за миг и всичко става цветно. Тук и сега.
Улици.
Гледам разсеяно. Слушам. Оставям потока да минава през сърцето. Не анализирам. Не изчислявам ходове. Говоря без да се замислям. Изключвам малката червена лампичка на вътрешната си аларма. Примигва, когато говоря глупости. Примигва твърде често. Не ми пука.
Раздяла.
Бърза. Твърде бърза. Нея я няма. Една сянка, изпълнена с неясно притеснение остава още миг до мен. Оглежда ме. Изнизва се тихомълком. Не знае, че съм я забелязал.Нощен град. Не любим. Нито омразен. Изпълнен със светлини. И бързащи занякъде хора. Една измръзнала надежда се примъква плахо в душата ми. Усмихвам и се. Позволявам и да остане. Иска ми се да намери достатъчно останали здрави парчета от мен, за да ме сглоби отново. Не и казвам, че затова ще и трябва малко помощ. Докосване. Усмивка. Тя знае. Може би ще ги получи. Може би не. Кой знае?
** вината за подреждането е на Joneff. За останалото - не е :)
Пък аз съм силно впечатлена .. :)
---------------------------------
...cause I'm damned ...
Романтично, нежно, красиво... мисля си дали само защото е усещане за любов, в което се таи надеждата за нещо хубаво...
А когато се сбъднат копнежите, възможно ли е да бъде пак толкова прекрасно?
Стеф, ето ти и отзив от мъж. Знаеш ли колко е странно да откриеш толкова романтичен мъж като теб. Откакто посещавам BgLog, в мен се затвърждава мнението, че май въпреки цялата ни задръстена и объркана напоследък народопсихология, май мъжете са по-романтичния пол. Ами ти си всъщност пример за това. Не си правя извода само от СЪБУЖДАНЕ, а и от други твои неща. Както и Веселин, например. Пък и естетиката в снимката ти например е една такава: дами, признайте, няма ли доста романтика в нея? А сега конкретно за СЪБУЖДАНЕ. Много е добро, даже страшно добро. Да казвам - истинско, е излишно, то се вижда. И наистина dxl_girl е много права - трябва да развиваш тоя твой талант. Но аз бих ти предложил друго. Не да пишеш, защото трябва. А да събереш в едно макар и малко издание нещата, които си написал - да ги изнесеш извън BgLog. Ясно ми е, че тука си намерил среда, както и аз впрочем. Но има много други хора, които са с подобна личностна настройка, но да речем не обичат мрежата по принцип, не ползват нет и пр. В този смисъл - знаеш ли как се изненадах веднъж, когато преди години бях издал първата си книжка, и бяхме на заведение с приятели? Сервитьорката, ми поднесе със сметката и моята книжка - беше си я купила, а тя се продаваше само на две места в П-ще, и ме помоли да й напиша нещо специално за нея. Честно да ти кажа, тогава осъзнах каква сила са думите и писаното слово. И това общуване е безценно, то остава. Така че, помисли върху този вариант.
И продължавай да пишеш. Да се стремиш към онзи, твоят, хоризонт и да не бъдеш сам в своя път! Наистина ти го пожелавам!
Събудих се просълзена от всичко написано тук!
queen_blunder и BasiDi - вие сте убийствено прави!
Искам да живея, а не да съществувам!
Искам миговете, които спират дъха ми да не свършват!
Искам да бъда жената, която чувства!
Искам да забравя, че съм казала "да" и да бъда преоткрита!
Искам отново безстрашно да кажа "обичам"!
Искам да се влюбя, когато ми е забранено!
Искам да умра влюбена!