Съботно разсеяно
Мразя отработването в събота.... Не стига, че не може да си почине човек, ами и работа не може кой знае каква да свърши.
Сама съм в стаята (защото част от колегите предвидливо си взеха отпуск), колежките в съседната стая надуват музиката, не мога да намеря никого от клиентите, с които трябва да се свържа по телефона, навън е топло и във въздуха витае едно такова съботно настроение...
***
Не мога да си намеря обувки - обиколих всички известни ми магазини за обувки, но точно такива каквито искам - с не много висок, с широк и удобен ток, но в същото време елегантни, а не тип бабешки, а и не прекалено ниски тип балетни пантофки - просто няма...
***
На няколко метра пред мен, един автомобил изсърца страховито със спирачки. Над капака му - точно както по филмите - се преметна едно момче. Не разбрах точно какво се случи - дали пресичаше заблеяно, дали беше изскочило изневиделица на платното. Автомобилът не караше бързо. Шофьорът изскочи притеснен, дойдоха и други хора. Момчето изтупа праха от дрехите, кимайки, че е добре, че нищо му няма.... А на предното стъкло на колата имаше огромна дупка. На това му се вика невероятен късмет....
***
Нямам търпение да дойде довечера. Така ми се танцува. Нищо друго няма значение в момента. Искам да усетя, че съм жива...
Сама съм в стаята (защото част от колегите предвидливо си взеха отпуск), колежките в съседната стая надуват музиката, не мога да намеря никого от клиентите, с които трябва да се свържа по телефона, навън е топло и във въздуха витае едно такова съботно настроение...
***
Не мога да си намеря обувки - обиколих всички известни ми магазини за обувки, но точно такива каквито искам - с не много висок, с широк и удобен ток, но в същото време елегантни, а не тип бабешки, а и не прекалено ниски тип балетни пантофки - просто няма...
***
На няколко метра пред мен, един автомобил изсърца страховито със спирачки. Над капака му - точно както по филмите - се преметна едно момче. Не разбрах точно какво се случи - дали пресичаше заблеяно, дали беше изскочило изневиделица на платното. Автомобилът не караше бързо. Шофьорът изскочи притеснен, дойдоха и други хора. Момчето изтупа праха от дрехите, кимайки, че е добре, че нищо му няма.... А на предното стъкло на колата имаше огромна дупка. На това му се вика невероятен късмет....
***
Нямам търпение да дойде довечера. Така ми се танцува. Нищо друго няма значение в момента. Искам да усетя, че съм жива...
На мен съботната ми емоция този път беше, че се прибирах пеша. Някои от блогерите знаят къде работя - близо час ходене ми е пеша до вкъщи. Но го чаках с нетърпение, бях се облякла спортно и ми се отрази много добре. Стягам си фигурата, така да се каже :) А и е страшно приятно да се прибираш пеша и да си слушаш хубава музика по радиото :)