Събота късен следобед

Обичам такива съботи. Страшно се разтоварвам.

Като един порядъчен мързел се изхлузих от леглото доста късно (разбирайте къмто 13:30-14:00). В главата ми усърдно се беше забила песента за Лейди Ин Ред.

Настаних се невъзмутимо пред компа и се зарових из нета. Идва съквартирантката от хола, Весито. И я като мен още по пижама. Усмихвам й се мило и мазно, мазно я питам:"Ще ми направиш ли кафе?"

Пет минути по-късно с чаша горещо кафе в ръка набивам някакви кифлички за закуско-обяд и се гримирам - ще ходим на пазар и после на представяне на "Орифлейм".

В 16:00 Весито вече се е сдобила с нов чифт дънки, нови маратонки и две кутии боя за коса; а аз с нова блуза и ново портомоне, и сме в барчето, където ще е предсавянето. Всичко върви по план...

В 18:30 тръгнахме към къщи. По пътя напазарувахме за вечеря (вече колабирахме от глад)...

Прибрахме се, наготвихме си, хапнахме и се заехме с въшния си вид.

Весито ми окълца малко косата - беше доста цъфнала. Аз пък нея я боядисах. Омазахме се целите с черна боя, банята също пострада...

Сега сити, доволни и щастливи си правим чай и мислим да гледаме "80 дни около света" с Джеки Чан... Само по един мъж ни трябва и щастието ще е пълно....