Счупих си очилата
Мдаааааааааааа, много криво, да не си потанцува човек. Подскочих два пъти, те паднаха и...се прекършиха по средата.
Стъклата са здрави, ама сега като се почне...една почивка ще ми е в Пловдив, думи нямам. Птрво на лекар, който ще ме убеждава да сложа лещи, после пък ще трябва да избирам рамка, а аз това мъничко лице...Като си спомня миналия път как трябваше да меря детските рамки!!!А всичките с едни пеперудки , сърчица, нотички и надписчета...Едва намерих тия след 2 часа мерене и ровене...Поне не ми се скараха,де, майка ми каза,че при положение,че ги нося постоянно , е очаквала да ги строша много по-отдавна, а те , милите, оцеляха 2 години в гимназията и 2 в университета. Даже сега май ще ми е мъчно за хубавите ми семпли очила.
И цял ден съм пред тоя компютър без очила и само се кьоря...А най-смахнатото беше когато влезе едно момиче, с което сме отрасли заедно в Пловдив и докато я фокусирам...Срам и позор!!!Познах я , де, ама като дойде да ме прегърне:( Започнаха да ме болят очичките, та през половин час ходя да се мотая на терасата...
От друга страна, има и положителен аспект.Няма да ми се карат що не чета за изпити, хахахаха;)Днес не мога да чета, утре съм по лекари, в сряда за рамки и ехеееей,чак в четвъртък ще трябва да залягам пак над книгите.Искам да отбележа,че всъщност обичам много да чета, но не и учебници:):)
Аааа, и да споделя нещо извън очилата. Вчера за първи път София ми се стори красива - гледах я вечерта от една полянка на високо и няколко квартала се виждаха как светят - прозорци-точици:) А и както шумолеше рекичка до нас...Приказка беше.Но нямах фотоапарат...
Много е красиво да гледаш София отгоре, нали :) И през деня е хубаво. Когато изскочи някой облак и светлината се промуши под него, та освети червените покривчета в някой от кварталите-селца до вчера... А ти наблюдаваш отгоре. И слънчицето те гали, ветрецът къдри тревичките, листата на дърветата шумулкат, поточета бълбукат. Приказка.
:)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Витоша, Витоша... Как ми липсва таз... жена?! :)
Леле, като се замисля, че повече от година не съм се качвал на планина. Мъка ми става. А нощна София, погледната от Витоша е едно от удоволствията, които не могат да се предадат със снимки.
На мен обаче също ми харесва по принцип нощна София. Тогава не се вижда мръсотията, не се усеща зноя и всичко е красиво, обагрено в оранжевата светлина на лампите покрай булевард Ленин (добре де Истамбулско шосе).
Имам предвид точно тези пътувания по цариградското - с нещо бавно, за да има човек повече време за наслада.... Примерно Тролей Но.5
и аз искам да видя всичко това, за което говорите! А Относно очилата ти миличка, страшно съжалявам за инцидента. Мога единствено да те посъветвам да си поръчаш метална рамка. Струват малко по-скъпо, но оцеляват. Майка ми си купи очила с метална рамка и нечупливи стъкла. Няколко пъти ги изтупва по погрешка от шестия етаж и нищо им няма. Само са се поизкривявали, но могат веднага да се корегират
*ИВА*
Ей, уби ме с фразата "Няколко пъти ги изтупва по погрешка от шестия етаж...". Направо имах чувството, че ще дам фира. Как можа да го споменеш :D
Големи мъки следват при счупване, загубване и т.н. на очила. От личен опит знам. Съчувствам ти, но като се замисля вчера беше с очила, виждам че е сполучлив избора ти и си оправила този проблем :))
При последното ми счупване на очилата, което се случи след като с Тери се боричкахме на шега, седях доста време без очила, защото нямах време да ходя по лекари и да се занимавам. И почна да ми става лошо от седене пред монитора и да ми се гади. Не е за вярване до какви неприятни реакции води липсата на очила...