Сутринта преди Коледа

Събуди се в приповдигнато настроение. Усети как плавно излиза от владенията на Морфей - сякаш тялото й се плъзгаше между два свята.

Още не искаше да отваря очи.

За миг си представи, че е малкото момиченце, което беше някога.

Представи си, че ето сега татко й ще отвори вратата.

Бавно ще се приближи до леглото и нежно ще погали малката й главица с голямата си топла ръка.

А после ще почувства дъха му върху бузата си и ще усети целувката, която ще й покаже колко много я обича...

Хубаво й беше така – завита с пухения юрган.

В топлото си легло, гушната от спомените.

 

В този миг си спомни съня си...

Господи!

Наистина беше вълшебен...

Колко много, колко лудо, колко безкрайно, невъобразимо и неизразимо много искаше с цялото си същество всичко това да е истина!

Беше вечерта на Коледа. Намираше се в хола на къщата. Камината весело бумтеше, играчките по елхата потрепваха като живи, а украсата грееше в цялата си прелест. Носеше се тиха музика.

Тя беше облякла най-хубавата си рокля и...

...танцуваше!

Правеше невъобразими пируети, запленена от вихъра на най-прекрасния и отнемащ дъха й танц!

А краката й сякаш не докосваха пода...

Една тежка като собствената й съдба въздишка излезе от дълбините на изстрадалата й душа...

Трябваше вече да става, за да приготви Коледната трапеза.

И да се подготви за поредната тиха и самотна Коледа в живота си.

Инвалидната количка, оставена до леглото сякаш чакаше да погълне крехкото й тяло в раззинатата си паст.

....................