Сутрешният ми позитивизъм
Не ми е весело. Сигурно е от есента – просто мразя този сезон, дори повече от зимата. Натоварва ме с визуалното представяне на края. Просто край на всички неща – листата на дърветата се сгърчват и се въргалят по мократа земя, небето престава да е бистро и синьо, а помътнява, сякаш внезапно е получило катаракта, тревите изгарят от сланата сутрин, непрекъснато се кани да вали ...Мразя студения вятър, който донася спомена за миналата есен и предстоящата зима. Мразя да ми е студено.
Позитивно трябва да се мисли сутрин, когато с полузаспали очи дебна кафето си да не полее котлона. Търсейки позитивното срещам гладните погледи на бездомните котки и кучета пред панелния блок – брей, бройката се е увеличила осезаемо... Но някак си не ме настройва позитивно тая мисъл. Навярно са щастливи хората, които намират щастие в това да увеличават броя на котките и кучетата по света, а аз май зациклих на думата «бездомни». Мирисът на кафе се носи след мен като шлейф – да събудим останалите с позитивизъм! Поглеждат ме невиждащи очи и всички мърморят «Мхм, ей сега...» Иде ми да извикам «Ама да не мислите, че на мен не ми се спи?!» , но просто ги изчаквам – докато те се събудят, аз вече ще съм си изпила кафето и ще имам време да погледна на огледалото позитивно. Понякога намирам в него някаква морална подкрепа – не приличам на баба все още. 24-годишната ни съседка от 7-ми етаж изглежда пет пъти по- обезкуражаващо сутрин J. Но пък си приличам на уморена – на това, което съм всъщност. «Здравей!»- тук, «Добро утро» – там , и така позитивно заставам на спирката, че дори не усещам намръщените погледи на околните. Ах, падна ми се нов трамвай! Ето едно наистина позитивно нещо – има нови трамваи, не дрънчат като разглобени, не капят, човек може дори да си представи, че е дал левчето за билет смислено... «Позитивизмът ходи по земята непрекъснато, мойто момиче! – казвам си. И къде всъщност му е смисълът на позитивизма сутрин? Да си заредим деня с очакване за положителна емоция, пък тя може да реши да намине - евентуално... Улисана в работа и ежедневие, се сещам за позитивизма си чак когато се прибирам привечер. И днес не успях да го срещна - грешна ми е настройката сигурно. Вървяла съм по грешния тротоар, в грешната посока. Което всъщност, е позитивно - утре задължително ще се срещнем - аз ще вървя по- бавно, ще се усмихвам повече, дори може да нахраня бездомните котки и кучета...
Мария, много си права. Само си пропуснала думичката "поне" пред 8- часа.
Валята, благодаря ви, ще го потърся утре пак. Важното е да не се отказваме.
Изписах доста, но го изтрих...
Хайде сега глезотии "поне" 8 часа сън. Ти пробвай като начало с по 8, пък да видим как ще потръгне.
ПП. Ако работиш с основно средство за производство глава по 12 ч. не спиш повече от 6 - средно. В някои денонощия и по 4. Обзалагам се на каквото кажеш, без да съм те виждала никога, че си точно от този вид човеци.
Мария, печелиш - наистина рядко ми се случват повече от 6 часа сън. А какво спечели? :) Един приятел разправя, че жените са най- нещастни, когато са недоспали. Ще вземе да се окаже прав и ще прати по дяволите цялата ми философия за същността на жените...
Сутрините за мен са тежки и ми носят мноооого криво настроение - но все пак има и капчица радост, че се справям с всички тези трудности бодро и с усмивка. :)
Ето така виждам есента!
Така се надявам да успеем да съхраним лятото у себе си!Прав си за втората част на фразата. Лошо е когато стане така. Затова дай да гледаме позитивно и да си спомняме само весели неща.
Водят малко момиченце при психиатър. Започва прегледът. Психиатърът я пита:
- Как се казваш?
- Петя.
- А на колко години си?
- На 5.
- Кой сезон е сега?
- Лято.
- Е как лято, вчера вози ли се на шейна?
- Возих се.
- А прави ли снежен човек?
- Правих.
- Е какво лято е сега!
- Скапано!
Няма щастливи недоспали хора, независимо от пола, расата или вероизповеданието. Има заблуди, като тази на Воракс, от еднократни бели нощи и приятни спомени от купон, четене, любов или др., че съня и кофеина са взаимнозаменими. Не са. И няма нищо лошо в белите нощи прекарани по гореописаните начини.
Лошо е хроничнотто недоспиване. Практикува се широко в България през последните 20 години от всички хора, които работят едно зле организирано или две и повече неща - т.е. поне 70 % от всички работещи и около 50% от подрастващите, които имат нужда от поне четвърт денонщие за приключения в кибер реалността. Това, заедно с общото ни технологично изставане - са две от трите най-съществени причини за ниската ефективност на българските работи. Третата не мога да определя точно - наричат я чип, национален характер, българско изключение, народопсихология и пр. Заключава се в това, че повечето българи са по-добри в нещата, които правят самостоятелно, отколкото заедно с други хора. Вкл. аз.
Мария, аз съм от типа хора, които работят добре освен когато работят сами, и когато работят за някой друг. Ако трябва да свърша нещо за себе си - просто не ми се получава. Сигурно не се харесвам достатъчно. Ето- дори да се наспя като хората не успявам. :))
Шогун, поздрави за добрата организация и високата ефективност! Интересно ми е как успяваш да мотивираш хората си?
Случайна, да работиш "за някого" можеш и индивидуално. Да работиш "със някого" е онова което ни куца. Според мен, де. може и да бъркам.
И от мен подздравления на Шогун. Заедно с Келвинатор това са единствените двама съблогъри, които ми оставят впечатление, че знаят как се прави ефективност. За което им завиждам. Шогун дай линкче където ти е удобно. Да знам ако ползвам услуги като вашите да си се обръщам към към вас. На Келвинатор за услугите нямам свободни пари в момента. Но и там като докарам да имам - знам кого да потърся.
ПП. Това са страничните ползи от блогването. Ма аз ги харесвам.
Мария, и двете ни куцат според мен - и двете са еднакво важни. Забелязала ли си, че когато работи за себе си, човек сякаш не е толкова критичен, колкото когато работи за друг? Има някаква философия "Това си го правя за мен - може да е малко по- лошо", която много пречи. Идва вероятно от ниското самочувствие. Екипната работа също е важна, но първо трябва да се научим да делегираме права и отговорности (защото не може всеки да е специалист по всичко), трябва да се научим да се доверяваме, да правим компромиси в някакви граници. Доста неща ни куцат в това отношение, имаш право.
Чопар, хубаво сравнение. А на мен "мека бархетна риза" ми навява асоциации с липов чай :)
А, имам един друг любим виц, свързан с моя любим цвят :).
Малко момиченце, което рисува само в червено, е заведено на психиатър от загрижените си родители. Психиатърът пита:
-Миличка, защо рисуваш всичко в червено?
-Защото загубих всичките си останали моливи....
Удивително е как най-простото обяснение се оказва винаги най-правилното...От всички сезони най-много не харесвам есента. Знам фройдистките обяснения за това, че символизира подготовката за края на живота и бла-бла-бла... Но мисля, че не я харесвам заради това, което прави с цветовете. Поне там, където съм родена, есента убива почти всички цветове с изключение на сивото и черното. Улиците са кални, хората са сиви и намусени. А аз възприемам околния свят най-вече като образи и цветове. Не че небето винаги трябва да е бездънно синьо или тревата вечно зелена, но това монотонно сивочерно просто ме депресира.
Любимият ми сезон? Пролетта :). Раждат се толкова много цветове. А светлосенките не са така контрастни, както през лятото....
Не харесвам есента, главно заради дъжда и калта. И морето е доста лошо през есента - появяват се едни криви течения, водорасли, студена вода... Иначе е красива играта на цветовете. Възприемам есента по- скоро като начало на времето за сериозна работа. Освен, че се берат плодове и почва училище, контактите зачестяват, работата става повече, а денят - по- кратък... Любимият ми сезон е лятото - топло, спокойно, чисто, денят е дълъг и има време за всичко.
Vorax, аз в момента пия чай от риган с мащерка - за подготовка :)
Короткая, но дивная пора-
Весь день стоит как бы хрустальный,
И лучезарны вечера...
Где бодрый серп гулял и падал колос,
Теперь уж пусто все - простор везде,-
Лишь паутины тонкий волос
Блестит на праздной борозде.
Пустеет воздух, птиц не слышно боле,
Но далеко еще до первых зимних бурь-
И льется чистая и теплая лазурь
На отдыхающее поле...
П.П. Любият ми сезон е "циганското лято", т.е. сега!!!
Хей, Случайна,преди 2 дни четох за твоя сутрешен НЕГАТИВИЗЪМ!. Днес - позитивизъм!
КОло е лесно да се саморедактираш, нали? E, + , - ?
Сума ти народ изгони с негативизма, сега стана позитивна? Да не се връщаме в архивите!
Е затова реших да те върна там,от където тръгна,и сутринта да ти е негативна!
----------------------------------------------------------------------------------------
Относно това, че аз съм била изгонила някого - ??? Какво ви дава право да си мислите, че можете да ми подхвърляте такива тъпи реплики? Предлагам да се върнете в архивите и хубаво да ги изчетете, след това да се върнете тук и да се извините или изобщо да престанете с инцидентните си появявания за заяждане на дребно. Единственото, което аз съм искала е било да ме оставят на мира, да не ме клеветят и да не интригантстват по мой адрес. Това, че не сте го разбрала, говори за много, ама наистина много слабо разбиране на фактите въобще.
И сме по-красиви, и сме по-добри!!!
1. Разбира се професора има право да мисли каквото си иска и да подхвърля също каквото си иска. Моята работа се изчерпва с това да поема или не подхвърленото.
2. То е ясно, че съм прекрасна и мъдра като маслина ( Благодаря, Лорде :). Но чак пък толкова - някой да си е тръгнал заради моя негативизъм... Както сто пъти съм казвала - моя негативизъм, позитивизъм, поезия, есета, мнение и т.н. са си моите неща. Ако някой е решил да страда заради тях - аз какво мога да направя?
и последно - този комплимент от вас не го очаквах. Чак толкова значима не съм.
П.П.П. (Лорде, дърва го чепат и зелен)
А това е моят сутрешен позитивизъм, Vorax!
Аз съм ето тук, на топло слънце, кристално чист въздух и страхотно много цветя и палми! И се чувствам прекрасно!
С поздрав от близкия басейн! ;-) *!*