Студено
Седиш сивт на топка в мразовитата панелка и се опитваш да се стоплиш. Но някак си са малко нещата, които могат да ни стоплят в днешно време. Малко, но ги има, нали? Зависи би казал някой, но този някой не тук, аз съм тук и замръзвам. Топли ме печалабта от еврофутбол, но изстивам като се сетя колко пари съм изгубил преди това. Топли ме чая, но и той бързо изстива. Топли ме съседът с бормашината в 9 сутринта. Топлят ме децата на осмия етаж, които слизат по стълбите тихо и безшумно, като Германяи в Полша през Втората Световна Война. До някъде ме топли одеалото, но не напълно. По-лошото е, че студът още не е дошъл. Топли ме, че Вальо топлото е на топло, или пък го пуснаха? Не знам, не гледам новини. Но за сметка на това гледам звездите. Те ме топлят. Тези минятюрни точки в небето, гледащи ме от горе с почти величествено презрение. Топли ме, музиката, но не музиката на съседа с бормашината а мойта си. Джангъра в слушалките ми, ме кара да забравя за малко студа, но за малко. Топлят ме победите на Левски, топля се с уиски при загубите на Левски. Всъщност мръзна физически на стадиона, но се топля духовно като вкараме гол. Жалко, че тялото ми не го еня особено за душевната ми топлина. За малко ме затопли националния отбор, но за малко. Опитвам се да се стопля със замозаблуда. Заблуждавам се, че съм на Хавайте. Някак си съседа с бургията минаваща на 10 сантиемтра от главата ми разваля заблудата. Всъщност за какво ми е да ми е топло? Студа си е екстра. Тамън като ме открият след години, тялото ми ще е напълно запазено. Гробът на неизвестният замръзнал труп. На плочата ще пише: „Умря от студ увит през глава.” Но няма как, ще стоя и ще чакам лятото. Някак си свикнах с бургията, децата есесовци и всичките малки проблеми в ежедневието. Малко остава до лятото, малко....
Коментари