31.03.2008 NickLev 139 прочитания

Струните на една Душа

                 

    Горда и срамежлива. Опустошителна и нежна. Тиха и бурна. Струните на душата и се бяха опънали до скъсване. Разстроени бяха. Имаше няколко, които се бяха представяли за композитори на души. Размахваха смело претенции и амбиции. Не се свеняха да изтъкват компетенцията си,но всичко което правеха в крайна сметка бе да разстройват още по вече живата и самотна душа. Да, ефект имаше. За миг струните и зазвучаваха тъй мелодично и хармонично, че самите композитори се учудваха на гения си и им се искаше още един път да оправят нещата, да преправят мелодията, да накарат струните и да засвирят още по хубаво. Сякаш първата мелодия не им бе достатъчна. В крайна сметка пак пренатягаха струните и. И тя пак си оставаше същата.

   Дори еротичните и песни ставаха, все по... не, не фалшиви. Бяха вярно изпявани, нотите бяха верни, но само до там. Еротика по ноти... позната до болка и до страст. Разбираше какво трябва да направи, знаеше как и кога. Но вътрешните копнеж чезнеше с времето, все повече и по вече. Оная очарователна омая от докосването на двете тела и сътворилата се неповторима и захласваща сърце  и съзнание мелодия, ставаше все по нечута и глъхнеща. За нея само вярно изсвирените ноти не бяха достатъчни. Тя, музиката имаше нужда от  вдъхновен композитор, който знаеше как до борави с нея, душа която да сътвори нещо ново и истинско, а не някой които се опитва да преправя старите вече, добре известни мелодии.

   Но коридорите на музикалната Академия бяха празни. Аудиториите бяха препълнени разбира се, но музика не се чуваше никъде... само добре изсвирени ноти. И това бе всичко

   Тя така си остана... Горда и срамежлива. Опустошителна и нежна. Тиха и бурна. Чакаше в дъното на коридора и искаше да може да засвири не само вярно... а истински и живо.

  

 
               


   Всеки който чака, един ден дочаква...

   Така и той дойде. Не с гръм трясък, като всички останали, не с лъскавите бляскави маниери. А ей така, съвсем обикновено. Не се опита да настройва струните и. Не я караше да пее насила, виждаше че пееше нотите вярно. Оствия я самата тя да пожелае. Всеки ден идваше при нея. Един път в съня и, друг път навестяваше мислите и, докато един ден посети сърцето и. Тогава тя без да знае как запя. Да, запя.. тихо и плахо но музиката се лееше, като лунна светлина обгръщаща свенливите бели кокичета, като вятъра подел полета на ястреб. А когато и телата им се докоснаха...



        

.....................................................................







    Когато телата им се докоснаха... песен вече нямаше... На нейно място се раждаше симфония. Еротична, пъстра жар бе тя. Музиката караше сърцата да се слеят с великия земен тътен. С мощта на вулкан, с чара на изгряваща роза, фибрите им трептяха. И той не дърпаше дръзко и дивашки всичките и струни. Бе докоснал само една единствена, но всеки акорд звучеше различно... както никога досега...
  Когато телата им се докоснаха... песен вече нямаше... На нейно място се раждаше симфония. Еротична, пъстра жар бе тя. Музиката караше сърцата да се слеят с великия земен тътен. С мощта на вулкан, с чара на изгряваща роза, фибрите им трептяха. И той не дърпаше дръзко и дивашки всичките и струни. Бе докоснал само една единствена, но всеки акорд звучеше различно... както никога досега...


 

     Песента свърши,мислите им се потопиха в езеро от искрящо мълчание и те неволно се отдаваха на тихите му и спокойни води, водени от невидимата бяла ръка. Отидоха до места недокоснати от погледи човешки, нито от терзания на изгубени души. Докосваха се трепетно и страстно, проникваха един в друг и песента им отново се раждаше. Той я изпълваше с цялата си сила. Тя  му се отдаваше и поемаше с цялото си желание.



   Духът дирижираше.

   Душата пееше и танцуваше.

   Тялото бе инструмента.



 

  От тия съкровени ноти Светлина се родиха безброй красиви мелодии... тръпнещи и озаряващи, ромолящи в сърцето, отдаващи на мислите ни древните си послания

 

   Не ги ли чувате... ?!




"> " width="300" height="300" type="video/quicktime" autoplay="true" scale="tofit" pluginspage="http://www.apple.com/quicktime/download/">


Тагове

литература
Реклама

Коментари