Струва ли си да пиша?

Имам неприятното чувство, че използвам това място като душевна тоалетна. В кошчето за душевни отпадъци просто минаваш и изхвърляш нещо, докато аз чакам да ми стане максимално лошо, след което се навеждам и изповръщам всичко. С няколко гърча, няколко отделни, невъзможни за възпиране порива и после, когато паренето и киселият вкус попреминат, продължавам напред и ми е доста по-леко. Днешния текст много се чудя дали изобщо да го публикувам, но ми е много лошо. Трябва или да го изхвърля от себе си, или ще си докарам някое душевно "натравяне" (и всичко това съвсем в унисон с бургаския ми вирус, който ме съсипа миналата седмица). Много е личен, ама... Сигурно ще го пусна - нали такъв ми е хороскопът - "избрали сте публичността и всичко в животът ви ще бъде публично и ще се оценява от обществото". Ами ... пука му на обществото за моите терзания. За мен е важно, пък какво толкова? Не е срамно да си обезверен, нали? Нито е срамно да искаш дете. Нито е срамно да си тъжен, докато го чакаш. А на мен ще ми олекне. Пускам го.