Странности
Често обичам да казвам - "Живота е един такъв... странен."
Рядко обаче осъзнавам колко (както обикновено) съм прав.
събраха се тези дни едни интересни събития, няма как човек да не седне и да не ги опише.
Влизам си аз в блока след дълъг и тежък работен ден. Влизам в асансьора и настискам за шестият етаж. Тръгваме, но спираме на третия. Помислих си, че някой мързел вика асансьора вместо да се качва по стълбите. Да, ама не.
В асансьота се качва една мадама по джапанки и хавлиена кърпа..... Да това и беше облеклото. Съдейки по мократа коса и силната миризмата на сапун, балсам, шампоан и какво ли още не тя излизаше от банята. Та тази сцена съм я виждал поне в три порно филма. Сега асансьора трябваше да заседне и... Е не заседна разбира се. Все си мислех, че всичко съм видял по тия асансьори, ама ей на. Мадамата слезе на петия етаж. Обърна се и се и се усмихне. "Удоволствието бе изцяло мое..." - казах аз, май на глас...
Което ми напомня за това как веднъж се возих в асансьора с един тип, който много учтиво ми пожела приятен ден, когато слезе на етажа си. Нищо не отговорих. Бях прекалено зает да си вдигам ченето от пода. Бива, бива възпитани хора, ама чак толкова...
Като стана въпрос за возене, миналият ден се возих с едно бездомно куче в 280. Това, ако се не лъжа ми се случва за втори път.
Та седя си аз в автобуса, той спира на Четворката и заедно с всички порядъчни пътници в автобуса се качи едно бездомно кученце. Средно на размер. Поразходи се малко и реши да легне между седалките. Повечето пътници приеха този факт с усмивки.
Е но, не всички са перфектни.
Двама гето сноби* гледаха кучето с презрение.
"Това може да се случи само в Албания и в България. Ама за Албания не съм много сигурен!" - изсъска единия.
"Пишлеме, ти ходил ли си в Албания?!" - скастри го един чичко. Гето снобите млъкнаха.
Спирките се редуваха една след друга. Нови хора се качваха. Една леличка се видя в чудо с кучето и запита човек стоящ непосредствено до него:
"Извинете, кучето ваше ли е?"
"Да ви прилича на моето куче?"
"Аз ви питах учтиво!"
"Е, и аз ви отговорих така."
Лелката се нацупи.
Кофти е да говориш с човек без чувство за хумор.
Както и да е.
Стигнахме до Плиска. Аз слязох и кучето също слезе. Аз тръгнах за подлеза, а кучето продължи да седи на спирката. Явно чакаше друг автобус....
Забавни неща стават и около 3 часа в ICQ-то.
"Помоооооооооооооооооооощ! Хлебарки!!! Те са навсякъде! Аааааааааааааа, ръфат ме...."
Връзката се загуби. Горката девойка.
Окей де.... Малко си фантазирам и стана като "Пришълеца 5 - Хлебарки в акция".
Но наистина една девойка ми се оплакваше сряда нощ, че не може да спи от масираното хлебаркино нашествие.
Гледах аз с един такъв поглед. Тук в Гетото е пълно с хлебарки, то в стаята е пълно с хлебарки, то ако не бях такъв непокист как ли щях да живея тук.... Спирам да мисля по въпроса. Спомням си все пак, че по едно време (дорде си водих статистика) бях избил към 174 хлебарки. После спрях да ги броя, после спрях да ги и трепя. Сега живеем в мир.
А си спомням как един приятел, който живееше на 1 етаж в Гетото го мориха много комарите. И той и двете му съквите ги трепеха без капчица милост. Когато размажеха комар на стената традицията повеляваше да го оградят и запишат - "Дата и час на смъртта..." Забавно.
А това ми напомня - Цветомиро (ех какъв съм възпитан), загуби баса и сега трябва да ми изхвърляш от стаята празните шишета с бира.
Кога са ви хапали напоследък?
Мен снощи.
Седим си с една съседка... Тя е особена. Имаме брутално несъвместителство на характерите - те е прекалено избухлива, доста докачлива, малко се прави, че няма чувство за хумор и май винаги е за нещо ядосана. Аз пък съм си кретен от класа и обичам да я дразня.
Та обикновено нещата избиват в словесни престрелки, замерване с разни неща, псуване, но умерено...
Не и този път.
Точно, когато и обяснявах, че е надебеляла в задника (много се докача на тема тегло) тя скочи, и ме ухапа по рамото....
Не реагирах.
Обмислях три варианта.
а) Да я ухапя и аз
b) Да взема винкела дето стои да вратата и да я цапна доста сериозно
c) Да я метна на леглото и...
Избрах вариант d) - бъди себе си.
"Жена, какво ти става?!"
Мразя да ме хапят...
Друг странен случай от тия дни бе как седях пред компа около шест часа и през цялото време си приказвах по скайпа с един приятел.
Та с него прекалено много си приличаме.
Примерно сме еднакво мързеливи. И двамата този ден решихме, че няма да ставаме от комповете и че ще водим адски дълъг и на места абсолютно безсмислен разговор. От типа на:
"Чу ли как пускам водата в тоалетната?"
"Открих, че колата добре утолява гладът."
И друго в този стил.
Вероятно проблема е, че той малко или много ми липсва, че сега се прави, че учи зад Океана... Но такъв е живота.
Странен.
__________________________________
* гето сноб - човек живеещ в Студентски град вече седма година, обитаващ някое семейно общежитие, возещ се още в 280, но опитващ се да си придава тежест в обществото.
Рядко обаче осъзнавам колко (както обикновено) съм прав.
събраха се тези дни едни интересни събития, няма как човек да не седне и да не ги опише.
Влизам си аз в блока след дълъг и тежък работен ден. Влизам в асансьора и настискам за шестият етаж. Тръгваме, но спираме на третия. Помислих си, че някой мързел вика асансьора вместо да се качва по стълбите. Да, ама не.
В асансьота се качва една мадама по джапанки и хавлиена кърпа..... Да това и беше облеклото. Съдейки по мократа коса и силната миризмата на сапун, балсам, шампоан и какво ли още не тя излизаше от банята. Та тази сцена съм я виждал поне в три порно филма. Сега асансьора трябваше да заседне и... Е не заседна разбира се. Все си мислех, че всичко съм видял по тия асансьори, ама ей на. Мадамата слезе на петия етаж. Обърна се и се и се усмихне. "Удоволствието бе изцяло мое..." - казах аз, май на глас...
Което ми напомня за това как веднъж се возих в асансьора с един тип, който много учтиво ми пожела приятен ден, когато слезе на етажа си. Нищо не отговорих. Бях прекалено зает да си вдигам ченето от пода. Бива, бива възпитани хора, ама чак толкова...
Като стана въпрос за возене, миналият ден се возих с едно бездомно куче в 280. Това, ако се не лъжа ми се случва за втори път.
Та седя си аз в автобуса, той спира на Четворката и заедно с всички порядъчни пътници в автобуса се качи едно бездомно кученце. Средно на размер. Поразходи се малко и реши да легне между седалките. Повечето пътници приеха този факт с усмивки.
Е но, не всички са перфектни.
Двама гето сноби* гледаха кучето с презрение.
"Това може да се случи само в Албания и в България. Ама за Албания не съм много сигурен!" - изсъска единия.
"Пишлеме, ти ходил ли си в Албания?!" - скастри го един чичко. Гето снобите млъкнаха.
Спирките се редуваха една след друга. Нови хора се качваха. Една леличка се видя в чудо с кучето и запита човек стоящ непосредствено до него:
"Извинете, кучето ваше ли е?"
"Да ви прилича на моето куче?"
"Аз ви питах учтиво!"
"Е, и аз ви отговорих така."
Лелката се нацупи.
Кофти е да говориш с човек без чувство за хумор.
Както и да е.
Стигнахме до Плиска. Аз слязох и кучето също слезе. Аз тръгнах за подлеза, а кучето продължи да седи на спирката. Явно чакаше друг автобус....
Забавни неща стават и около 3 часа в ICQ-то.
"Помоооооооооооооооооооощ! Хлебарки!!! Те са навсякъде! Аааааааааааааа, ръфат ме...."
Връзката се загуби. Горката девойка.
Окей де.... Малко си фантазирам и стана като "Пришълеца 5 - Хлебарки в акция".
Но наистина една девойка ми се оплакваше сряда нощ, че не може да спи от масираното хлебаркино нашествие.
Гледах аз с един такъв поглед. Тук в Гетото е пълно с хлебарки, то в стаята е пълно с хлебарки, то ако не бях такъв непокист как ли щях да живея тук.... Спирам да мисля по въпроса. Спомням си все пак, че по едно време (дорде си водих статистика) бях избил към 174 хлебарки. После спрях да ги броя, после спрях да ги и трепя. Сега живеем в мир.
А си спомням как един приятел, който живееше на 1 етаж в Гетото го мориха много комарите. И той и двете му съквите ги трепеха без капчица милост. Когато размажеха комар на стената традицията повеляваше да го оградят и запишат - "Дата и час на смъртта..." Забавно.
А това ми напомня - Цветомиро (ех какъв съм възпитан), загуби баса и сега трябва да ми изхвърляш от стаята празните шишета с бира.
Кога са ви хапали напоследък?
Мен снощи.
Седим си с една съседка... Тя е особена. Имаме брутално несъвместителство на характерите - те е прекалено избухлива, доста докачлива, малко се прави, че няма чувство за хумор и май винаги е за нещо ядосана. Аз пък съм си кретен от класа и обичам да я дразня.
Та обикновено нещата избиват в словесни престрелки, замерване с разни неща, псуване, но умерено...
Не и този път.
Точно, когато и обяснявах, че е надебеляла в задника (много се докача на тема тегло) тя скочи, и ме ухапа по рамото....
Не реагирах.
Обмислях три варианта.
а) Да я ухапя и аз
b) Да взема винкела дето стои да вратата и да я цапна доста сериозно
c) Да я метна на леглото и...
Избрах вариант d) - бъди себе си.
"Жена, какво ти става?!"
Мразя да ме хапят...
Друг странен случай от тия дни бе как седях пред компа около шест часа и през цялото време си приказвах по скайпа с един приятел.
Та с него прекалено много си приличаме.
Примерно сме еднакво мързеливи. И двамата този ден решихме, че няма да ставаме от комповете и че ще водим адски дълъг и на места абсолютно безсмислен разговор. От типа на:
"Чу ли как пускам водата в тоалетната?"
"Открих, че колата добре утолява гладът."
И друго в този стил.
Вероятно проблема е, че той малко или много ми липсва, че сега се прави, че учи зад Океана... Но такъв е живота.
Странен.
__________________________________
* гето сноб - човек живеещ в Студентски град вече седма година, обитаващ някое семейно общежитие, возещ се още в 280, но опитващ се да си придава тежест в обществото.
пришЪлеца
особеНа
словеСни
Не се сдържах, но ти не ми се сърдиш.. или поне си ми свикнал.. или не.. кой знае? Както и да е.
Хлебарките бяха ужасни. Вярно е, че крещях, но пък от друга страна едва ли си ме чувал, тъй че и за това не се чувствам виновна. Всъщност битката е спечелена. Повечето ги смачках, останалите се наядоха с отровната примамка и се оттеглиха да умрат с достойнство.
Бутилките в стаята Ви ще изрина, г-н Трифонов, но само ако спечелите баса.. засега е спечелен само наполовина. Класирането ми не е излязло още
Предизвика ... всякакви чувства в мен.
П.С. 1. Сложи половин геврек в джоба си. Никога не знаеш в кой автобус ще срещнеш бездомно куче...
2. Следващия път ухапи съседката.
Браво
Днес, ми се случиха няколко странности, но една от тях ме развесели и ми се иска да я споделя.
Сутринта имах делова среща с партньор, за да посетим една фирма. Случи се така, че аз бях първа пристигнала и докато я чаках наблюдавах едно куче, което лежеше в пясъчника пред Руската (или друга - нещо бъркам имената напоследък) църква на Графа. Та това куче си лежеше, лежеше и изведнъж стана, отиде до тревната площ, изпишка се и после пак се върна в "леглото" си. Все бях виждала културни кучета, но това ми събра очите.
Аз съм се возила преди с куче на 280. Дали не е било същото?
Никакви други работи не е имало. То това да не е порно филм.