Странно...

Странно, но никога до сега не бях писал стихове или нещо подобно, и тази вечер (по-скоро вече сутрин) се случи с мене нещо странно... Седях си пред телевизора, защото не ми се спеше, и в тази странна обстановка, взех 1 листче и написах следния стих:


Заваля... Кажи ми как да спра дъжда,
как да изтрия твоите сълзи,
туй лесно ли е както любовта ти от сърцето си изтри,
кажи ми как да спре сърцето да боли,
тъй лесно ли е както ти дълбоко мене нарани
и ако мога за миг дори,
да забравя теб, и твоите очи, както ти ми каза-забрави,
то би значело това,
че никога не е била твоя моята душа...