Странна ситуация...
Подкрепям ги напълно, далеч съм от това да им се ядосвам. Причината е, че ги разбирам – ако не се погрижат сами за себе си, то тогава кой? Явно не държавата и явно не родителите. На тях какво им пука? Многото години на недооценяване на неверояния им труд го показват.
Да, заслужават нормално отношение и заплащане за това, което правят. Защото те не са само учители – от тях се изисква и да възпитават децата ни, да ги разбират, да разбират и родителите на децата, да се любезни и усмихнати, не на последно място да изглеждат порядъчно – да имат свестни дрехи бе хора... а освен това да се ровят в бумащини и бюрократщини (надали не-учителите могат да си представят какво представлява класното ръководство например и не е само това) – учителството не е просто двайсетина учебни часа норматив седмично, бих могла да изброявам още, знам за какво става дума – изпитала съм го, не голословнича. Къртовски, ежедневен труд.
И призвание. Добрите учители са много. Свестните и съпричастни с детския мир също. Контактуващите с нестабилните тинейджъри, оставени на самоотглеждане поради напрегнатото ежедневие на родителите им дават много, вярвайте, много от себе си.
Но за да могат да го правят те не бива да се чудят как да свържат двата края. Факт.
Не им се сърдя. Съпричастна съм и в това, че вече пет седмици се опитваме така да организираме семейното разпределение на времето, че да се грижим за нашия първокласник. На работа с мама, на работа с татко, по няколко часа в „Патиланци”, отвреме-навреме гледачка (ама последните две не са само за черните ми очи), скъп наш приятел го гледа два дни, докато таткото беше в Холандия, а моя милост – на командировка в Германия...
Странна ситуация. До кога ли ще продължи? Наивният ми оптимизъм приключи – вече не се заблуждавам, че при ей-тези преговори най-накрая Любимото правителство и Синдикатите ще се разберат. Което ме кара още повече да не съм доволна от гореспоменатото Любимо. Дори „не съм доволна” е меко, нежно представяне на това, което изпитвам. Как може да са толкова безочливи да продължават да държат в патова ситуация няколко милиона души – учители, помощен персонал, родители и роднини на малки ученици... А самите ученици – 5 от 36 учебни седмици за цялата учебна година (но седмиците са по-малко за началния курс и за милите ни дванадесетокласници) – процента можете да си изчислите, ако счетете за нужно.
... Странна ситуация... Как да им помогнем?
Така че, отново приемете извиненията от един сърцат/според родителите ми/ учител с 15 г. стаж,който работи в град и иска по-добри условия за работата си с децата,достойно заплащане за 2-те си висши образования/за да съм мах полезна/и мрази политиците, заради тяхната поредна наглост вчера да си повишат заплатите на 2500 лв.Не искам детето ми да се срамува от факта,че неговата майка е учител!Благодаря на такива родители като Вас за разбирането.
Не мога да се съглася, Ивайло. С чист алтуризъм се живее... живее... колко, 18 години? И учителите са хора, и те имат нужди. Да се хранят, да се обличат, да са на топло в къщи. Стига са гледали чуждите интереси, сега мислят за себе си - явно най-после е дошъл момента. Аз също бих могла много да ги критикувам. Много от тях, за много неща.
Но съм оптимист и знаеш ли защо? Понеже, може би, ако това да образоваш и възпитаваш нашите деца, българските, стане нормално заплатено (понеже не смятам, че дори с желаните от тях залати учителите ще станат кой знае колко богати) ще има достатъчно хора, с ценз и хъс, които ще отидат в българското училище. И неспособните ще отпаднат, бъди сигурен. Не за година. Не за две. Но може би за 18? За да има равновесие, както повеляват природните закони.
Страто, това, че си имал шанса да докопаш Германията, не се дължи само на уникалния ти интелект и на лудия ти късмет, вЕрвай ми! Понаучили са те на нещо, макар че ти си абсолютно убеден, че си самородно злато.
Съгласна съм, че има много некадърни учители и никога не съм крила мнението си. Надявам се, обаче, че всекиму е ясно, че учителите и училищата не измислят учебната си програма, нито пишат абсурдните учебници, с които измъчват децата... Това е дело на висшите ешалони на образованието в рОдината ни.
С децата на Бг тече експеримент вече десетилетие и половина, докато всеки по веригата успее да се налапа в удовлетворяващи ги размери, които май бавно идват... Къде в тая схема виждаш учителите?
И аз не понасям българските мързеливи копелета, както не понасям и тарикатските, и самовлюбените, и самозабравилите се копелета... И съвсем не всички деца на БГ днес са "миячи на прозорци и разтоварачи на тирове", както ти ни плашиш. Има шампиони на олимпиади, има поети, има художници...
А, между другото, като казах художници, нашият собствен 13-годишен син е много добър художник, който освен на вродения си талант, дължи уменията си и на школата на Ахмед Чаушев, която е посещавал в Стария град на Пловдив - научил е техники, получил е вдъхновение, стимул, хъс за още изяви... Радвам се, че сме добре възпитани хора с Жоро и че сме възпитали и Клаоян да уважава всекиго, който е допринесъл някога за сегашен или бъдещ негов успех.
Твоята мама не трябваше ли да направи същото с теб? Щом си в Германия и си успял да започнеш учение там - явно не си отишъл там тотално неграмотен от българското си обучение? Как мислиш? Или верно си мислиш, че си се самоубочавал from scratch?
За теб питах дали си се самообучавал, защото съм забелязала, че когато премине един период в живота на човека, после всичко избледнява и човекът си приписва някакви "херойски" постижения и постъпки. А със сигурност, в етапа ти на училището е имало важни хора за развитието ти. изказвайки се по начина, по който ти го правиш, омаловажаваш качествата на всичките. А самият факт, че сега учиш в чужбина показва, че си постигнал добро качество на уменията си. Ти си ги доразработил с труда си, но все отнякъде си почнал от нула. И някой те е напътствал как да стане.
Нашето общество открай време е малодушно - не знам дали е простодушно, но за мен е малодушно. Затова сега приветствам тази продължила тъй дълго стачка. Защото се намери прослойка, която да каже, че подигравката не може да продължва вечно. Исканията са за пари - т.е. не са идеални, а материални. Чудесно! В цяла свят се работи за пари. Но и за уважение.
Българските учители бяха насила докарани до ниво "посмешище". Не само заради идитоските си заплати, които рефлектираха в израждане на идеала за тази професия - изнудване за частни уроци, немарливо отношение, смешен външен вид, старомодно поведение, закостенелост... Искрено се надявам, че с тази позиция, демонстрирана в тази стачка, ще се възстанови очакването, че учителят е новатор, борец и градител на знанията. Чудесно е това.
И нека уточня - и в Бг да бях, пак щях да мисля същото. Иначе синът ни щеше да е седмокласник в Бг, което значи кандидатстване. Но позицията струва повече, не мислите ли? Ако трябва - ще бъде нулева годината. Ще учат у дома си децата, което също е възможно. Винаги се намира начин. Когато има чрезвичайни обстоятелства - природни бедствия, военни действия, терористични актове - трябва да има и чрезвичайни изходи и решения.
За мен отношението на Vod е наистина достойно и я поздравявам. Мисля, че така трябва. Останалото е егоизъм и нагаждачество.
А иначе си прав, че голяма част от децата на Бг днес са боклуци. За това, обаче са виновни родителите им.
Не си спомням кога нещо прочетено,е предизвикало подобен гняв в мен!
"Германецо",ако си позабравил български,ще те попитам на немски:
Warst du schon immer so dumm,oder bist du erst in Deutschland so geworden?
Bevor du die bulgarischen Kinder beleidigst,stelle dir die Frage,was fuer Nationalitaet du hast!Du -der neugewordene Deutsche!
Извинявайте,че пиша на немски,но ми е трудно да обидя на майчиния си език.
Нито съм немец, нито парадирам с това къде уча или подобно, повечето немци също са малудушни и тъпи, но има голяма разлика в начина по който се държи младежта тук и у нас. Ако в България бутнеш без да искаш някое пишлеме в дискотеката ако не ти скочи да се разправя .... няма да стане ...
Не знам,какво става с Демокрацията в България.От 7год. не живея в България и се боря с носталгията.Не съм гледала и "Господари на ефира".Ориентирам се за обстановката там предимно по интернет.Като се прибера,непременно ще напиша първите си впечатления за състоянието на демокрацията.
5год.учих,работих,живях в Karlsruhe ,от 2 год.съм в Испания.И тук и там,хората ме уважават и разбират,а приятелите ме обичат,но през цялото време съм се доказвала и гордяла с България,въпреки негативното отношаение,че сме от "Източния блок" или от Балканите.
Преди да обидиш българскита младеж,вгледай се внимателно в немската!
Хората са различни,тук или там,има и добри и лоши,просто на някои са им се паднали по-добри карти при раздаването и са получили по-добър старт в живота!
Не ни е достатъчно,че целият свят,благодарение на комунизма,ни брои за "втора ръка",ами остава и ние да го повярваме и да си го доказваме!
Не пращай линкове за българската младеж и предавания,а използвай случая и се вгледай в немската!Може и с наблюденията,с времето,да ме разбереш!
Хайде смени климата и ги виж в Испания!
Издухват си държавата до дупка!Верно,има много да се учим на маниери и не можем да ги догоним,нито по поведение,нито по фалш.Има и готини(и те са ми приятели),но има и толкова подли,че да не повярваш!Не искам да измествам темата,но разходи се до Майорка,да видиш,честните немци от Германия,ревящи,против безскруполните чужденци,които им се ползвали от системата,как си доят собствената държава,как са се забили в социалната си система и си се радват на слънце и море със социални помощи,работейки на черно,не от нужда,а заради собствен кеф.
Е,българите,поне сме принудени,за да оцелеем!Поне до сега не съм чула,българин,да се кефи,със социални помощи!И преди да си внушим,колко те са супер,а ние лоши,е по-добре да се замислим,кой къде и при какви обстоятелства е израстнал!И дали е наистина е лош,или е реагирал според обстоятелствата?
Какво да отговоря - хайде да съм честна, няма смисъл от притворени слова.
Трябва да мине време, няма начин. Време, през което ще израстнат способни, обичащи професията си млади хора. Да си учител е призвание. Да си учител е не само призвание, но и тежък труд. Необходимо е да си добър човек, да обичаш хората около себе си и в частност децата. А това не винаги е лесно... Била съм учител в гимназиалния курс. За малко. Научих много неща, благодаря. Благодаря на прекрасните си ученици. Надявам се и те да са взели нещо хубаво от контакта си с мен. Но учителството далеч не се учи в университетите. И представа си нямаш какво те чака като бухнеш в дълбокото. И, както вече съм споделяла, частта с преподаването далеч не е най-трудоемкото и преди всичко - времеемкото в тази професия...
Ама аз пак бягам, а?
Не отговарям на въпроса...
Е, добре. Мисля, че действително има хора, които е по-добре да не са учители. Такива, които уронват доброто име на останалите. Закостенелите, тези с тесен светоглед например. Но такива хора има навсякъде. Да, ще кажете – но защо точно те да учат нашите деца? Това е огромен проблем за мен. Но как да бъде избегнато? Мисля, уви – не може да бъде избегнато. Някакво решение би бил контрол над качеството и съответното диференцирано заплащане.
Обаче – КОЙ ДА ВАРДИ ВАРДИЯНИТЕ?
Но някак си не приемам контрола да се извършва от директорите или от учениците. Оценката ще е толкова субективна, че ще дрънка.
Та – щом ще има матури, за да се види аджеба усвоили ли са материала учениците, защо, питам, на няколко години да няма изпити и за учителите. На национално ниво. По предмети. Не би трябвало да е трудно – та процента на учителите е по-нисък от този на учениците. Изпълнимо е.
Така, може би, некадърните ще отпаднат.
Но хайде първо да има способни претенденти за тези Работни места. Защото да си учител е и Работа. А човек работи, защото в днешните условности на Днешното общество той Трябва да си покрива материалните Нужди.
И аз съм от тези, които от първия ден стачкуват....
И аз съм от тези, които вярваха , че властимащите ще ни чуят...
Но от всичко, което става, вече не съм сигурна...
Честит празник, стачкуващи учители !
" Гнус ме е да се върна на работа, а и лицето ми е покрито с вашите храчки, скъпи сънародници и родители, та не знам дали ще ме познаете. Аз съм тази, на която носехте цветя; аз съм тази на която звъните по всяко време, за да я използвате като безплатен психоаналитик; аз съм тази, която познава цялото ви родословно дърво и как детето се родило недоносено и затова в 8ми клас му било трудно...; аз съм тази, която гушка детето ви, когато то е тъжно, която го изслушва, която го гълчи, която го хвали, която със светнали очи се радва на успехите му, която му връзва обувките в първи клас, която му държи главата, докато повръща от препиване уви само няколко години по-късно, аз съм тази, чието име то не знае, аз съм класната или оная по... Аз съм тази, която вашите деца посещават години след завършването си, на която пишат имейли от чужбина, където са отишли да следват - аз съм некадърната, неграмотната, неквалифицираната. Аз съм уродът, извергът, рекетьорът, който трупа несметни богатства от частни уроци, плащания от партийни каси и сега ламти за вашите пари, които вие всички така добросъвестно декларирате. След някой ден детето ви ще тръгне на училище. Ще ме познаете ли? "
"След няколко дена ще ми паднете кучета, тогава ще ви отмьстя за всичко."
Дай и изтчника да можем да говорим с автора :)