Сънят е доста мътен и си мисля, че го сънувах поне три пъти през нощта, като последния път имаше продължение...

Най-обикновена стая. Мрачна, без прозорци, само мъждива лампа,която не знам къде точно се намираше, но едва осветяваше стаята. Встаята има само четири легла - три покрай стената и едно в средата настаята. Аз съм на това легло в средата. На останалите три има по единчовек. В последствие стигнах до извода, че това са мои близки хора, нопървоначално нито ги виждах, нито знаех кои са. Само знаех, че вмомента в който заспят душите им се вселяват в телата на кучета...Спяха, а аз седях в леглото си и ги наблядавах. Чувствах се достаобъркана и някак поуплашена. Спомням си, че под леглото ми живеешенякакво странно същество. Трудно ми е да го опиша, беше малко и кафявос хуманоидни черти, но не беше точно човек. От време на време то сепоказваше някак изпод леглото и май беше злонамерено, защото мен меобхващаше някакъв особен страх. И все се опитвах да го натикам пак подлеглото.

Това е първата част от съня. Всеки път като го сънувах това сепробуждах. Послединя път когато го сънувах, както вече казах, имашепродължение.

Аз съм навън до брега на река или море (по-скоро море) - висок икаменист бряг. Имаше и нещо като дървен кей. Трите кучета, в които се"вселяваха" хората от стаята ме бяха обградили. Беше ме страх да не менападнат, но не помня, да са го направили. Аз се чудех дали ако менападнат и за се защитя и ги нараня в това им тяло, дали няма да нараняи истинските им тела. В същото време се появи някакво малко страннокуче с много крака (крака като на буболечка малко) и вместо лапи имашеогромни нокти. То ме нападна - хапеше ме, дереше ме. Усещах истинкафизическа болка, когато заби всичките си нокти в крака ми. Аз сеопитвах да се защитавам и в същото време се страхувах да не го нараня.Знаех, че е онова същество изпод леглото ми. В същото време ми севъртеше някакъв образ на малко момиче. Имах чувството, че всъщност товастранно куче, момиченцето и странното същество изпод леглото са едно исъщо нещо.
В един момент се озовахме върху дървения кей и "кучето" пропаднав някаква дупка в дъските. Аз се зарадвах, че съм се утървала, нонезнайно защо погледнах в дупката да видя как е. Тогава кучето ми скочии започна отново да ме дере и да ме хапе. Аз отнякъде изкарах някаквакърпа/хавлия, хванах го някак си и го покрих с нея. Натисках го къмпода за да не ме дере (то беше по гръб) и накрая му счупих врата...
И се събудих - разтреперана и уплашена. Направо щеше да ми изкочи сърцето! И в същото време се чувствах някак облекчена.