Стивън Кинг
За съжаление това е второ опит да постна нещо. Така, прекрасния ми увод, отиде по дяволите. Просто искам да споделя с какво удоволствие препрочитам книги от този автор и как с всяко препрочитане откривам в него по нещо ново. Нещо, което ме грабва и ме кара да се замисля върху... Върху важни за мен моменти.
И, за да не съм голословен поствъм един откъс от "Гняв". Забележителен е...
Здравомислие:
И, за да не съм голословен поствъм един откъс от "Гняв". Забележителен е...
Здравомислие:
Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е
прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. И струва ми се е именно
такъв. Имал съм достатъчно време да мисля по този въпрос. Непрестанно се
връщам към предсмъртното заключение на мисис Ъндерууд:" Така че, дори ако
увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава
непроменена".
Наистина вярвам в това.
Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада.
Жена ми и детето пострадаха тежко при автомобилна катастрофа — и затова се
моля. Всичко това е логично, всичко е разумно. Живеем в най-добрия от
всички възможни светове, от една страна ти пъхат „Кент“, от друга тепреследват с „Будвайзер“, а легнеш ли пред телевизора и хоп — почва шоуто.
Наслаждавай се на гладко смазания механизъм на Вселената. Логика и здрав
разум. Истински — както се казва в рекламата за „Кока кола“.
Но както добре знаят „Уорнър брадърз“, Джон Д. МакДоналд и службата по
почистване на канали в Лонг Айлънд, зад всяко щастливо лице на Джекил, се
крие мрачният лик на мистър Хайд, от другата страна на огледалото. А той не
е чувал нито за молитви, нито за логика, нито за Вселена. Погледни се
отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки,
лявото — дясно, дясното — ляво, едната половина — смахната, другата —
разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат
терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете,
облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто
черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по
протежение на шосе ¹95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата
със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо
дебнещия рак. Логика, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът
е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и
безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи и
съвсем оправдано. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът,
лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато
някой перко реши да изпостреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана,
или пък когато собствената ти сестра рече:"Ще прескоча за минутка до
магазина, батко" и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата.
Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи
носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди че цялата игра
е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази
малка, безупречнобяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е
безумие. Това е съвсем логично и разумно.
Голям е Стефан Кралев, наистина. Скоро на родния пазар излезе и култовата му книга "За писането", с клеймото на издателство "Весела Люцканова". Горещо ти я препоръчвам.
Бъди здрав!
Видях я Боре, мисля да си я купя. Пък и след тази препоръка