avatar

Станахме на половин годинка

Знам, че на тези от вас с дългите връзки или продължителните бракове този пост ще им се види смешничък, но за мен е много важно, тъй като не съм известна с особено дълготрайни връзки (тази засега е трета за повече от 3 месеца). Събудих се в страхотно настроение - днес е 22 март и празнуваме първата си половин годишнина. Тъй като от тук нататък ще празнуваме само цели, смятам на тази да и отдам достатъчно празнично уважение, макар да не сме заедно (ако имам късмет , в петък сме на бал заедно и тогава ще празнуваме). Направих се пак хубава и ми е весело...Една от първите песни,които чух днес беше "Boat on the river" - песента, на която танцувахме на така наречения ни годеж ...Събудих го в 7:18, за да му честитя, той , миличкият, малко неадекватно говореше;) Нали преди две седмици получих подаръка си - Грамота за най-добра съпруга ;0), вече не му е толкова належащо да помни.Не знам дали съм най-добра съпруга, но всички казват,че бракът ми влияе положително . Била съм се научила да си правя сметката (според него баш това не съм научила с вечните си стремежи да ходя по ресторанти) с парите, най- малкото се научих да правя торти и засега се разбирам по-добре със свекърва си от колкото той с майка си ;)Уравновесих се до някъде...Има какво да се желая още и то много от мен:) Да се науча да готвя поне...Но все пак съм щастлива, много щастлива, че съм негова съпруга. То сигурно и от него има неща да се искат като съпруг...само дето не се сещам такива.Мисля,че съм все още твърде влюбена, за да му открия недостатъците.Това май е предимство на факта да решиш да се омъжиш за човек, когото познаваш от една седмица...Така. Последното, което искам да кажа, е специално за него:
Съкровище,благодаря,че сбъдна нашата приказка и ми доказваш всеки ден, че приказките не свършват след сватбата на принца и принцесата.Или поне не 6 месеца след нея.Tongue out