Среща след има-няма 10 години
Днес се видях с един приятел, с който преди доста години бяхме в една компания. Запознахме се тогава случайно, много вършеех по дискотеките с едни приятели и него и още една наша приятелка срещнах на Попа, после ходихме заедно в "Индиго", а в последствие станахме една страхотна компания. В продължение на няколко години бяхме все заедно, станахме много близки с него и останалите няколко от компанията. В последствие, понеже всичко тече, всичко се променя, пътищата ни се разделиха. Едно от момичетата от компанията вече живее в Бургас, останалите - и те гонят цели и мечти и почти не се виждаме и чуваме. Та с този мой приятел от време на време, даже доста рядко, поддържаме връзка по кю-то. Още когато си пишехме, усещах че доста вода е изтекла от тогава, не сме същите. Случи се така, че се видяхме днес да съчетаем полезното с приятното. С доста смесени чувства съм. Не знам как да ги опиша. Кога станахме толкова дърти, че от последната ни среща да са изминали почти 10 години? И как всеки е толкова различен сега? Аз - работеща, опитваща се да създам нещо свое, което да развивам, той - в голяма фирма, с променен начин на мислене. Едно време си мислех, какво ли ще бъде някой ден, какви ли ще станем, ще се срещнем и ще видим кой къде е стигнал и какво е постигнал? Май това време почва да наближава. Слава богу имам някакъв напредък, не съм стояла все на едно място, някак си ми се струва, че и повече е можело да направя, но има още време :)
Надъхах се малко, реших че има още много да се работи и да се променям. Пък ще видим. Пътищата ни може пак да се пресекат. Е, никога няма да сме толкова близки, колкото преди и онази компания никога няма пак да се събере, но пък може по отделно да се засичаме и да поддържаме връзка. Е, това е животът на по-улегналия човек (аз май се водя такъв?) - по-напрегнат, с по-малко време за приятели. Но ако успея да го докарам като него - да имам повече време за забавление и почивка, би било голям напредък :) Иначе за какво е цялото това бъхтене?
И пак да е живо и здраво Icq-то, че ни срещна отново :)
Надъхах се малко, реших че има още много да се работи и да се променям. Пък ще видим. Пътищата ни може пак да се пресекат. Е, никога няма да сме толкова близки, колкото преди и онази компания никога няма пак да се събере, но пък може по отделно да се засичаме и да поддържаме връзка. Е, това е животът на по-улегналия човек (аз май се водя такъв?) - по-напрегнат, с по-малко време за приятели. Но ако успея да го докарам като него - да имам повече време за забавление и почивка, би било голям напредък :) Иначе за какво е цялото това бъхтене?
И пак да е живо и здраво Icq-то, че ни срещна отново :)
И моля те не се слагай в категорията "дърти", защото съвсем не ти подхожда!