Среща след 10 години
През живота си съм срещала само един истински зъл мъж, но жени - повече. Не зная защо е така (да има повече зли жени от мъже такива), но хубавото е, че поне е рядко явление. Мъжът бе мой роднина (възрастен), който заболя от неизлечима болест и сам сложи край на живота си (за съжаление). Имах смесени чувства към него, особено след като няколкократно съм виждала истинската му същност. Целият му живот бе изтъкан от гордост и гняв, а краят му - жалък. Стига за него. Исках да пиша за жената...
В последните 4 месеца бях включена в екипа по организирането на едно важно събитие за нашата организация, което се състоя на 22-ри и 23-ти. Да организирам хора, мероприятия, събития е силна моя професионална черта и въпреки протестите ми и скатаването ми на моменти, колегите на няколко пъти ми казаха, че разчитат на мен. "Е, добре - може би ми е за последно (да работя с тях), затова ще дам всичко от себе си", си казах аз. Запретнах ръкави и си свърших работа (предварителната). Дойде и самото събитие, част от нас пристигнахме по-рано в станцията на Витоша и там се видях с нея - шефката на въпросния хотел. Моята роля в организацията бе да бъда лицето за контакт между нас и станцията, да съгласувам менюто, настаняването на гостите и всички други дребни неща (като кафе-паузите, залата и т.н) по време на престоя ни там.
За всички тези неща говорехме с нея само и изключително по мобилния й телефон, а което най-много ме вбесяваше бе, че аз бях тази, която я търсеше. Още по телефона я усетих, че бе от жените, които държаха да се съобразяваш с тях. Когато се видяхме, при запознанството ни още усетих, че нехаресването ни е взаимно. :-) Да не говорим, че видимо бяхме различни. Тя, по-възрастна от мен поне с 10 години, отрупана със златни пръстени на почти всички пръсти, по-ниска и по-слаба от мен. Очите й бяха преценяващи и неискрени, сякаш погледа й с едно вглеждане в мен искаше да я увери, че си има работа с по-слаб "сътрудник" и разбира се, лесен за манипулиране. Всъщност, това, което най-много ме отблъсна бе именно - озлобеният й поглед. Не зная защо подходи така към мен, защото по принцип аз съм приятен човек (и външно и като характер). Това нямаше да има значение, ама никакво за мен, ако не бе провалила моята усърдна работа, или поне една част.
Може би, заради тях затвори част от паркинга и не позволи на нашите гости да го използват, а ги насочи към свободното място далеч от хотела, а същият ден валеше обилен дъжд.
Промени няколко неща в менюто ни, особено в закуската въпреки договореното ни меню (по телефона!!!). Добре, че само част от гостите останаха на закуска.
Накрая поиска да й платим веднага, а тя щяла да ни издаде фактурата през седмицата, защото сега нямала. Този път номерът й не мина и аз категорично й отказах, при което отново срещнах смразяващият й поглед, който правеше сбръчканото й лице още по-грозно. Усещайки, че е губеща успя само да изсъска, “Аз ще се разбера с шефа ти” и се фръцна (обърна ми гръб).
Иначе самата годишнина протече много мило и приятно въпреки недружелюбното отношение на персонала на хотела. С някои хора не се бях виждала от 10 години и ми бе особено интересно да си поговоря с тях и да разбера как се е развил живота им. Винаги съм била на мнение, че хората правят едно събитие незабравимо, а не обратното – събитието хората. :-)
Снимки – след като се върна на работа.
А за последното - че хората правят събитието незабравимо - няма как да съм по-съгласна с теб :)
Странна работа: на мен ми се вижда нелогично, че има такива хора. Когато се върши обща работа, би трябвало работата да е в центъра, и общото старание да се получи както трябва. И добре, че обикновено наистина е така, иначе не знам какво биха правили работохолиците като мен.
Тази г-жа може да те е намразила, защото си млада, хубава и чакаш дете. Или просто е искала да докаже (на себе си?), че не стават нещата, без тя да пожелае. Както и да е - не мисля, че тя много е спечелила от цялата ситуация. Обикновено аз се утешавам с идеята, че такива хора сами се наказват: хващат язва, или по друг начин се самопрецакват: защото отровата, която ръсят върху околните, неизбежно навлиза и в тяхната кръв.
И ако не съм излязла от дадена ситуация както искам, може би ще се опитам да разбера защо другият човек постъпва по този начин, който не е благоприятен за мен, за да знам в каква посока да подобря собствените си усилия. Не може да общуваш и/или работиш с хората без да ти пука за характера им.
Това си е лично мое мнение и не задължавам никого с него.
За мен - за да действам по някакъв начин е необходимо да си съставя някакво мнение за отсрещната страна, да знам с кого си имам работа. Колкото по-близо съм до правилното класифициране на ситуацията, толкова по-голям е шанса да реагирам правилно и съответно успешно за себе си.
Затова не съм съгласна, че постинга ми е демонизиращ, както и не приемам констатации от рода "всички хора са еди какви си". Много внимавам с думи като "всички", "винаги", "никога" и т.н. Може би, защото не съм човек на крайностите.
Според мен успешното справяне с дадена ситуация е резултат от натрупан опит, придобити умения (но само в контекста на взаимоотношение или взаимодействие), индивидуалност и да кажем мотивация (или желание) да постигнеш удовлетворителен за теб резултат. Повечето от тези конструкти са свързани с хората било то като пасивно наблюдение (проучване) или активно взаимодействие с тях. Това е така, защото човек е социален тип и не живее изолирано. Е, разбира се може да има и изключения, но те са в категорията на редките случаи, а не на преобладаващото явление.
Както съм написала по-горе, отношението на тази госпожа нямаше да има никакво значение за мен, ако в това събитие не се кулминираше целият мой 10 годишен труд в тази организация. Аз поне бих искала да знам, че усилията ми не са били напразни (както и е), затова може би бях чувствителна към независещи от мен фактори и обстоятелства. Поварвай ми, ако аз бях шефа в тази ситуация - много по-убедително бих се справила с тази дама ми е трудно да я нарека, но да кажем жена. Защото, ако аз бях развалила договора ни с нея, а шефа ми въпреки обстоятелствата държеше да го продължим, то неминуемо подчинената ми позиция спрямо него ограничаваше моите действия.
Катерина, има истина в това, което казваш.
Освен това, някои хора са съвместими, а други не. Например, на мен много често ми се случва да харесвам хора, които другите не харесват и ги намират конфликтни личности. Това винаги ме е учудвало. Обаче има и хора, които ми лазят по нервите със страшна сила, макар и те да имат своите приятели.
Какво следва от това? Ами следва, че може тази г-жа да е най-готината на света за приятелите си (може би аз щях да я харесам, знам ли), обаче е подразнила Деси и за нея е зла. Не виждам как може да се оспорва това и да се вменява вина на този, който не харесва някого и го намира отвратителен.
Дарла-Дейзи, какво имаш предвид, като казваш, че си била почти сигурна, че ще коментирам тази тема? Колкото до „твърденията” за ситуацията и за тебе – това е моето лично мнение за ситуацията и за твоята реакция (а не за тебе). А колкото до генерализацията ми за хората – по принцип и аз избягвам обобщенията, но като казвам, че всеки би искал да надвие в една или друга ситуация, имам предвид, че всеки би искал изходът й да бъде благоприятен за него. Колко вариации може да има по това? Познаваш ли хора, които биха искали обратното? И смятам, че ти самата именно това си целяла с тази публикация, като никъде не съм казала дали това е добро или лошо. Но ако трябва да го оценя, бих казала, че е добро. Подходът ти също не съм оценила по никакъв начин, само съм го анализирала във връзка с горното ми убеждение. А ако трябва да го оценя, не бих казала, че е лош, а неефективен. И всъщност, от моя гледна точка, дори те подкрепям. Защото подкрепата аз я дефинирам по следния начин – разбиране, неосъждане и честно мнение (разбира се, ако ти го поискат, но мисля, че това се подразбира при разрешени коментари).
Шогун, съжалявам, че не си ме разбрала. Не оспорвам подразването на Дарла-Дейзи – това би било не само несправедливо, но и абсурдно, нали? Оспорвам това, че когато си подразнен, някой те е подразнил. Оспорвам това, че когато държиш някого отговорен за собственото си подразване, от това следва, че този някой е зъл. И оспорвам това, че ако някой тука се чувства виновен, това е моя заслуга.