Среднощен разговор

................

Когато всички играчки оживяха, под елхата настана гълчава. Малките същества се здрависваха и прегръщаха един – друг, като приятели, които дълго време не са се виждали. Като голямо и сплотено семейство, събрано на едно място, за да прекара заедно този тъй хубав празник.

- Е, приятели, добре дошли отново за Коледа! – каза Тери, а другите се умълчаха и седнаха в кръг около него. Днес няма да произнасям прословутата си Коледна реч – мисля, че вече всеки от вас я е чувал поне няколко пъти.

Сред играчките се понесе тихо хихикане, а някои закачливо се побутваха.

- Всички знаете колко много ни обича нашата стопанка – продължи джуджето. Знаете и, че по волята на Съдбата тя загуби най-близките си хора. От години е сам-самичка на този свят, без да може да ходи, без приятели, на които да се опре в труден момент. Ние сме нейното семейство, ние сме нейните роднини и приятели.

- Да, да! Така е! – потвърдиха няколко от играчките.

- Нека тази Коледа да направим нещо за нея, за да се почувства по-добре и да запомни празника! – каза мечето Момо, като тромаво протегна лапички и разбута стоящите пред него.

- Да, съгласен съм – каза Тери. И аз исках да ви го предложа. Но да помислим заедно - кое е това нещо, което да й подарим и тя истински да му се зарадва? До Коледата остава само ден – нека всеки от вас си помисли на какво би се зарадвала тя?

Една през друга играчките започнаха да дават предложенията си.

"Да й подарим красив сън!" каза някой.

Друг предложи да й подарят красив вълнен шал - за да я топли в зимните вечери.

Трети, четвърти, пети ...

Тери чуваше едно след друго предложенията, но само клатеше неодобрително глава, и подръпваше с ръка брадата си.

- Добре-е-е, мисля, че почти всички предложихте по нещо. Но повечето подаръци както сами виждате са просто вещи. Да, сигурно ще им се зарадва за малко. Нямах това наум, приятели! Нека отново да помислим!

- Да й подарим чудо! - чу се тихо някъде от кръга.

- Чудо, чудоооо, ааааааааааа...- зашепнаха играчките.

- Знаете, че ако подарим чудо на човешко същество, няма да можем да се събуждаме през следващите петдесет Коледи – каза замислено Тери. Готови ли сте за това?

Под елхата настана гробовна тишина, а играчките изведнъж замръзнаха в позите, които бяха заели.

Само Тери стоеше изправен сякаш в магически кръг и продължаваше замислено да поглажда дългата си бяла брада...

.........

За няколко дълги минути в стаята стана тихо. Чуваше се само бродещият навън самотен снеговей, който отвреме навреме почукваше тихо по прозореца с клончето на едно плодно дръвче. Същото дръвче, което любящия баща на стопанката беше засадил преди години.

Дан-н-н-нннннннннннннннннннннннннннн! – отекна тежко самотния звън на стенния часовник.

Един след полунощ.

- Време е да се връщаме, приятели! Помислете до другата нощ – каза Тери.

И като плесна три пъти с ръце каза:

- Коледна звезда, приеми ни обратно!

Вихърът от сребърни искрици отново се появи от вълшебната пръчица на феята, обгърна играчките и бавно ги върна по местата им върху коледното дърво.