Спомни си, че във тебе влюбен бях

Да те помоля искам, да забравиш.
А честно да ти кажа, не ми пука
дали желаеш и какво ще правиш,
не ме вълнува вече! Само скука
остана в мен, след толкова години,
в които безнадеждно влюбен бях
във теб. И чаках... Ярките картини
в мечтите ми разпаднаха се в прах.
Ласкаеше се, знам, че те обичам,
че съм готов за тебе да живея.
Но стига вече! Писна ми да тичам
след твоите капризи, да копнея
за шепа ласки... Но когато есен
косите ти от свила посребри,
и все по-често дните път не лесен
през времето чертаят, просто спри
и си спомни пропуснатия грях,
спомни си, че във тебе влюбен бях.