Спомени от моя бал

Днес цял ден седя пред компютъра и пиша дипломната си (както и вчера и оня ден и...) и вече като видя клавиатура лошо ми става :) Въпреки всичко нямам търпение да напиша и моите спомени, които предизвика постинга на Eowyn за баловете. Много простичко и приятно e разказала за всички емоции, съпътстващи завършването на всеки човек. Това ме провокира да намеря в съзнанието си и моите спомени и да ги споделя. Ако от нейният бал са минали 2 години, от моя са минали 5. А това е много време, през което като се замисля съм се променила страшно много, вече съм работещ и занимаващ се с много неща човек.Спомням си, че като завършвах и всички ми казваха: "Това до сега са били най-щастливите ти дни. От тук нататък живота какво ти е преготвил..." Сега обаче като се сетя за това определено не съм на това мнение. Докато бях ученичка, през деня си намирах най-различни занимания, срещах се с приятели и накрая не оставаше време да си науча. Затова учех все през нощта. А и все бях в напрежение заради трудни изпити или класни, контролни и тн. (това не е задължително да е така с всеки, аз съм от тези хора, които си дават повечко зор :))) Да, вярно е че сега заради работата, университета и всичко останало нямам толкова време да вися с приятели по кафенетата и дискотеките, но пък сега животът ми си има други преимущества.Относно бала ми - тогава нещата се стекоха странно и се радвам, че така се случи. Всъщност не празнувах с моя клас, защото всички с 1-2 изключения бяха луди фенове на чалгата и не се траеше да съм с тях където и да е. Празнувах с класа на един мой приятел, гаджето му и моето тогавашно гадже. С роклята за бала се получи много смешно. И аз като всички бях притеснена, че трябва да си купя по-скоро рокля, защото като наближаваха абитуриентските, се вдигаха и цените по магазините. В крайна сметка си харесах една донякъде по-обикновена и не толкова префърцунена рокля, която изобщо не струваше 100-200 лв и много си я харесвах. Тогава пък майката на тогавашния ми приятел реши да ми направи подарък и заедно да излезем да ми купи друга рокля. Така се сдобих с още една рокля. Също хубава, само с огромна цепка и малко като на труженичките на Околовръстното щях да приличам, ако си я бях сложила нея :) В крайна сметка приятелят ми намери трета рокля, която страшно много настояваше да сложа, защото с нея съм била най-добре и така сложих нея. Снимки от бала имам около 5-6 за съжаление. Случи се така, че снимаше една моя приятелка, която не беше забелязала, че лентата не е поставена правилно и не е захапала изобщо. Така тя сама е щракала, като си е мислила, че снима. Слава богу намерих няколко снимки от другите, които снимаха с техните апарати. Букетът на снимката ми е специално направем от моята приятелка Василена, чието семейство има цветарски магазин и прави много красиви икебани. Аз съм момичето в черно, за тези които не ме познаят :)Снимката разбира се е с лошо качество, защото е правена на стар аналогов апарат от онези времена, когато нямаше цифрови апарати или поне аз не знам да е имало в България(2000 г.)Голям майтап беше случката с прическата ми. В последния момент ходих на фризьор и като се видях в огледалото или по-точно видях какво е направила фризьорката от мен, се разплаках :) След това сама си направих това подобие на прическа :)Намирането на кола също беше голяма история. По това време срещу нас - който знае кафенето "Кимбо", редовно спираше един СААБ (както обичам да казвам това е идеалът ми за кола), кабриолет... Гледах го всеки ден и си мечтаех това да е колата за абитуриенската ми вечер. В Крайна сметка приятелят ми уреди една Вектра, която също много си харесах и изобщо нямам никакви оплаквания от каквото и да било, свързано с бала. По-късно разбрах,че шофьорът на Вектрата /колата беше негова и той също беше поканен разбира се/ се е понапушил малко на купона вкъщи /а аз се чудех какво му стана по едно време :)/, но всичко си мина страхотно. Изобщо - все хубави емоции от бала ми. Често съм си мислила, че с удоволствие бих искала да се повтори балът ми още няколко пъти :).......