Колко вярно!!!!!!И истински дразнещо!?!?За това говорят нацъканите минуси.Е,аз си признавам без бой,че цъкнах +,защото съм едно от тези вече отдавна пораснали деца.И текста изобщо не ме подразни.Честна чавдарска,пионерска,защо не и комсомолска!!!
Галке и Далето и Коприва са прави, аз бих допълнил с още много цифри списъка на изповедта, защото моето детство беше, когато нямаше найлонови торбички, пластмасови шишета, спринцовките бяха само за болниците, за телевизори и наркомания не бяхме чували, в града леките коли и камиони бяха десетина. Ако баща ми чуеше,че съм се сбил с някой, такъв шамар ми залепваше, че на задника ми можеше яйца да пържиш, без да пита, кой е виновен за боя. Още много такива неща си спомням от моето за мене прекрасно детство. НО, сегашният живот може да се погледне и от друга камбанария. В никакъв случай не искам да съм на тази възраст във времето на безгрижното ми детсво. На село нямаше ток,в града едва мъдукаше. Нямаше да мога чувам и виждам дъщерите си,внуците, правнука, племениците и техните деца живещи в София, Ст.Загора, Чикаго, Санфранциско, Насау/Бахамите/,Хайделберг.Нямаше да са спокойни децата и сестрите, ако нямах GSM, когато съм на риболов и още много мога да изброявам. За мен извода е, че живота не се съобразява с нашите желания и ние трябва да се приспособяваме. Баща ми казваше, когато възникваше някакъв проблем " сине има и по лошо ".
И аз като daleto съм един от тия. Само дето не можах да порастна. Но описаната картинка вече е на лице. И не можем да върнем времето назад. Но можем да направим нещо много по-хубаво: Да разкажем на децата си. И да ги научим да вземат хубавото и да разкажат на своите.
Аз продължавам да не се заключвам, когато съм в къщи.
Е,и аз май не успях да порасна,с тази професия и с постоянното присъствие на деца около мен...Може би и затова често използвам израза:Запази детето в себе си.
Нямам навика и да заключвам.Спасява ме "топката"от външната страна на входната врата.И как да заключвам,след като у дома,някога,дори да заключехме,ключът стоеше зад първата саксия на перваза на прозореца и цялата махала знаеше,че е там...
А на децата си трябва да разказваме,да знаят и те на свой ред да разказват...
Светът не започва от вчера,или още по-лошото е,ако си мислим,че започва от утре.Без минало няма бъдеще,няма основи за бъдеще,а без основи,къщата ще се срути...
И аз като daleto съм един от тия. Само дето не можах да порастна. Но описаната картинка вече е на лице. И не можем да върнем времето назад. Но можем да направим нещо много по-хубаво: Да разкажем на децата си. И да ги научим да вземат хубавото и да разкажат на своите.
Аз продължавам да не се заключвам, когато съм в къщи.
Нямам навика и да заключвам.Спасява ме "топката"от външната страна на входната врата.И как да заключвам,след като у дома,някога,дори да заключехме,ключът стоеше зад първата саксия на перваза на прозореца и цялата махала знаеше,че е там...
А на децата си трябва да разказваме,да знаят и те на свой ред да разказват...
Светът не започва от вчера,или още по-лошото е,ако си мислим,че започва от утре.Без минало няма бъдеще,няма основи за бъдеще,а без основи,къщата ще се срути...